29 (15) юни 1910 – 31 май 1993

Ингушският писател, поет, драматург е внук на един от първите генерали ингуши в царската армия – Бунухо Базоркин, който е участвал в Руско-турската война (1878) и е награден с медали за храброст при Освобождението на България. Неговите шестима синове получават много добро образование и дават началото на ингушската интелигенция. Бащата на Идрис е третият от тях и в годините на Гражданската война емигрира в Персия. Бъдещият писател израства под грижите на майка си – дъщеря на швейцарски инженер, която разкрива пред сина си богатството на руската и европейската култура и литература. Още като ученик в Ингушския педагогически техникум Идрис пише първите си стихове, а след завършването му постъпва в литературния факултет на Северо-Кавказкия педагогически институт във Владикавказ (1930). По това време пише разкази, поезия и статии, участва в издаването на учебник по ингушски език за първи клас на селските училища. През 1937 г. излиза първата в ингушската литература многоактна пиеса – “На разсъмване”, представяща борбата с белогвардейците през 1919 г. в Кавказ. Но книгата на живота му е историческият роман “От тъмата на вековете” (1968), наричан “енциклопедия за живота на ингушския народ“. Самият автор определя нейното значение като книга за “формирането на личността, за борбата на характери в условията на значителни исторически събития”.

* Бюст-паметникът на Идрис Базоркин е дело на младия талантлив скулптор Ибрагим Полонкоев – единственият ингуш с академично образование в областта на пластичните изкуства, най-малкият от синовете на известния самоук художник Мурат Полонкоев.