Специално място сред прославилите България заема и Покръстителят – княз Борис I-Михаил (852 – 2 май 907).

Неслучайно неговият образ присъства толкова настоятелно в Двора на кирилицата – сред буквите, които е благословил, с Параклиса, почитащ светостта му, в Галерията, представяща го като управник и като духовник. Фигурата му в залата “Българска слава” е още едно напомняне за значимостта на владетеля, който след като приема Христовата вяра, е признат от целия европейски свят за “цар на българите”. С покръстването на езическите общности в границите на държавата постига политическото, духовното и културното обединяване на страната. За да не мислят повече българите за варвари и държавата да бъде призната като равностойна на вече утвърдените християнски общности.

С приемането, налагането и разпространението на писмеността, създадена от Кирил, Методий и техните ученици, Борис дава на България единен език, благодарение на който тя се утвърждава, развива и оцелява въпреки изпитанията, които ѝ налага историята. С утвърждаването на кирилицата владетелят поставя едно още по-голямо начало – на необятната част от световната култура, която създават народите, пишещи с кирилските букви. Царят управлява 37 г. (852 – 889). За заслугите му към държавата и цялото човечеството православната църква веднага след смъртта му го канонизира за светец.