Българите отново търсят помощта на Борис-Михаил заради набезите на маджарите от север, които усложняват и без друго трудната война с Византия (894 – 896). Борис-Михаил им заръчва да постят три дни, да се покаят и да отправят искрени молитви към Бог за помощ. Когато боят започва, цялата войска е изпълнена с въодушевението на вярата. Сраженията са жестоки, но със силата на кръста българите успяват да отблъснат нашествениците.

Това е единствената военна победа на цар Борис, която той печели като монах с меч, със слово и убеденост в божията помощ. Следващите 10 години той се отдава на „бдение и молитви“. Напуска земния свят на 2 май 907 г., а българската църква веднага го провъзгласява за светец.