Наследникът на  Аспарух – Тервел (675 – 721) – е един от най-признатите владетели не само на Балканите, но и в целия древен свят.

Бил е християнин като дядо си Кубрат. Благодарение на помощта му, през 705 г. избягалият от заточение в Херсон византийски император Юстиниан II успява да си върне короната и провъзгласява Тервел за “кесар” (цар) на Загоре (днешна Старозагорска област) и други византийски земи. Летописци разказват как императорът накарал българския владетел да положи щита си на земята, да забие камшика си до него, а ковчежниците му изсипали върху тях толкова злато и скъпоценности, че ги закрили изцяло. Три години по-късно обаче императорът забравя думата си, напада българите и претърпява жесток погром в битката при Анхиало (днешно Поморие). Но най-голямата заслуга на Тервел е помощта, която оказва на Византия при обсадата на Константинопол от арабите през 717-718 г. Затова и скулптурата го представя символично с настъпен арабски шлем. Българските отряди успяват да задържат огромната ислямска армия извън стените на града, тя не издържа тежката зима и много войници умират от болести и глад. На разсъмване на 15 август 718 г. българската конница изненадва в гръб врага и избива над 22 000 араби. Оцелелите бягат панически. Така Тервел успява да спре ислямското нашествие и е наречен “спасител на Европа“, а църквата го канонизира за светец. Управлява България 20 години (701 – 721).