(10.3.1949 – 24.7.2006)
“Аз съм обикновено момче с крила” – казва героят от разказа „Момчето с крилата“, който запознава българските петокласници с фантастичната литература. Авторът на този разказ – писателят фантаст, преводачът, книгоиздателят, създателят на Катедрата по арменистика в Софийския университет и преподавател в нея, Агоп Мелконян, е същият като своя герой – обикновено момче, но надарено с крилата на въображението, които му позволяват да вижда и разказва светове, недостъпни за другите. Макар да е сравнително за кратко на Земята – само 57 години, българинът с арменски корени създава забележително и като съдържание, и като обем творчество, което го определя като един от най-добрите съвременни създатели на фантастична литература не само у нас. Първите му публикации – „Най-дългият смях“ и „Ад“ – излизат, когато е само на 23-24 г. Следват още множество разкази, 4 повести и новели, романът „Смърт в раковината“ (1989), няколко пиеси и много статии, свързани с автори и произведения на фантастичния жанр. Заедно с Любен Дилов-баща и още няколко автори, създават поредицата „Галактика“, в която за първи път на български език излизат най-големите световни автори фантасти.
Агоп Мелконян е щастлив, когато има възможност да даде повече знание на хората, които го търсят. Преподава арменска филология, издава списанията „Омега“, „Зона F”, превежда братя Стругацки, Алън По, арменска поезия и проза. Неговите произведения също са преведени на руски, немски, френски и други езици. През 1991 г. печели първата награда за фантастика Гравитон. От 2012 г. семейството на писателя, заедно с електронното списание „Сборище за трубадури“, организират конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян, който се провежда всяка година.
*Създател на бюст-паметника на Агоп Мелконян е арменският скулптор, преподавател в Арменския държавен педагогически университет и Ереванския държавен институт по изящни изкуства и театър Гагик Степанян. От 1996 г. той е председател на скулптурната секция в Съюза на арменските художници. Автор е на статуята на Апостол Аполос в църквата „Св. Григорий Просветител“ в Ереван (2001), Мемориала на Шахинян (2002, Ереван), Паметника на входа на Джермук, посветен на арменското националноосвободително движение (2004), Статуята на Гарегин Нъждех (2016, Ереван).
