10 октомври 1892 – 13 март 1975

“Животът ни връща само това, което даваме на другите” – това е мъдростта, която ни завещава първият Нобелов лауреат за литература (1961) от общността на южните славяни, пишещи на кирилица. Иво Андрич дарява цялата награда на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина, подпомага с лични средства и много други хуманитарни мисии. Животът на големия сръбски и световен писател е дълъг и богат на творчески и обществени събития. Започва да пише поезия още като гимназист (1911), участва в движението “Млада Босна” и се бори за освобождаването на южните славяни от зависимостта на Австро-Унгарската империя. По време на Първата световна война е политически затворник, а след нея започва дипломатическата му кариера във Ватикана,  Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. Защитава дисертация на историческа тема (1924), по-късно става член на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Творчеството на Андрич е събрано в 10 тома, като най-известните и превеждани негови творби са “Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника”, “Госпожицата”. Нобеловата награда му е присъдена за книгата “За епическата сила”, с която е “оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна“. Писателят е наричан създател на митове и мъдър хроникьор на балканския “караказан”. В негова чест Емир Кустурица изгражда във Вишеград квартал, който нарича Андричград. В него се намира и Институтът “Иво Андрич”.

*Паметникът на Иво Андрич е дело на съвременния сръбски скулптор Зоран Кузманович – Кузма. Творчество му е отличавано в много изложби и биеналета на приложните изкуства. Негови скулптури са част от оформлението пред Народното събрание в Белград, в сградата на окръжния съд в родния му град Смедерево, а в Историческия музей в сръбската столица е изложен “Човекът в края на второто хилядолетие”.