Агния Барто́ (А́гния Льво́вна Барто́)
(4.02.1906 – 1.04.1981) Една от най-добрите жени в руската детска литература всъщност се готвела за балерина. Но баща ѝ я учел да чете с детските книжки на Толстой и Агния много рано започнала своите поетични опити. На концерта по случай завършването на училище 17-годишната девойка прочела свое стихотворение, а в залата случайно се намирал Луначарски. […]
Сергей Михалков (Сергей Владимирович Михалко̀в)
(1.10.1913 – 12.05.2009) Бащата на световноизвестните режисьори Никита Михалков и Андрей Кончаловски е не по-малко известен от тях. Живял почти век, Сергей Михалков оставя следи в три поредни епохи на руската култура и литература. Освен че е автор на химните на СССР, а по-късно и на Руската федерация, той е един от най-обичаните писатели за […]
Корней Чуковски (Корней Иванович Чуковский)
(31.03.1882 – 28.10.1969) Създателят на модерната руска литература за деца е и критик, преводач, автор на книгата “От две до пет”, помогнала на родители от много поколения да отглеждат и разбират по-добре децата си. Творбите на Чуковски са жизнерадостни, населени с необикновени герои и много въображение. Историята му за крокодила, който броди из Петроград (“Крокодил”, […]
Ванчо Николески
(10.06.1912 – 15.04.1980) Авторът на много сборници с песни за деца е бил учител в различни села на Вардарска Македония, а по-късно и водещ на детските емисии в Радио Скопие и Радио Битоля. С неговите стихове “Македонче”, “Татковина”, “Школско звънче”, “Дедови приказки” и др. са пораснали няколко поколения. За по-големите ученици са и книгите му […]
Ран Босилек
(26.09.1886 – 08.10.1958) Зад псевдонима на ароматната билка (босилека) е името на Генчо Станчев – един от най- големите сладкодумници в българската детска литература. Творчеството му е вълнуващ урок по родолюбие, който започва в първите класове с “Бяла спретната къщурка / с две липи отпред – / тука майчина милувка сетих най-напред…” и продължава цял […]
Леда Милева
(05.02.1920 – 05.02.2013) Дъщерята на друг велик български творец – Гео Милев, е поетеса, преводач, работила като редактор в радио, посланик в ЮНЕСКО, народен представител, директор на телевизия… Но името на Леда Милева извиква на първо място спомени от детството, защото не само днешните малчугани, а и техните родители, бабите и дядовците им са пораснали […]
Севда Севан
(06.11.1945 – 16.05.2009) Българската арменка (или арменската българка) е не само забележителен творец, но и първият посланик на Армения в България (1994 – 2005). Съдбата ѝ е близка на героите от Яворовото стихотворение “Арменци” – нейните родители се преселват от Турция през 1915 г. по време на геноцида и Франсухи Кеворк Бахчеджян се ражда 30 […]
Теодор Траянов
(30.1.1882 – 15.1.1945) Предстои откриване и на паметник на българския поет. “О, нивга не загива Народът, който може закона на живота самин да изкове” – това са думи от стихотворението „Заклинанието на словото“, с които вярата си в българското изрича един от световните ни поети, архитект, дипломат, първи шампион по шах и първи председател на […]
Захари Стоянов
(1850 – 2.9.1889) “Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.” Така мисли и така живее, търсейки истината, човекът, революционерът, писателят, публицистът, политикът Захари Стоянов. Неговата съдба е исторически и литературен пример за порастването на личността в съприкосновението ѝ с големите и малките хора и събития на прехода между робството и свободата на България. Неукото овчарче […]
Агоп Мелконян
(10.3.1949 – 24.7.2006) “Аз съм обикновено момче с крила” – казва героят от разказа „Момчето с крилата“, който запознава българските петокласници с фантастичната литература. Авторът на този разказ – писателят фантаст, преводачът, книгоиздателят, създателят на Катедрата по арменистика в Софийския университет и преподавател в нея, Агоп Мелконян, е същият като своя герой – обикновено момче, […]