(27. 10.1859 – 12.02.1959)
На 1 ноември 2019 г., в Деня на народните будители, Алеята на писателите прие още няколко велики творци. От българските словотворци – академик Александър Теодоров-Балан, и един от създателите на българската фантастика от арменски произход – Агоп Мелконян.
„Кирил и Методий са символът на единството на българския народ. И под смисъла на тоя израз /…/ ние се усещаме със значение на земята, усещаме се със свое място между народите и своя мощ у дома си.” Тези думи на великия български академик, изследовател и словотворец Александър Теодоров-Балан изказват преклонението към светите Първоучители като най-голямото основание за историческото и сегашното самочувствие на българите сред останалите народи. Вековният живот на създателя на думи като „влак“, „излет“, „заплаха“, „възглед“, „общувам“ и много други е пример за неуморно служене в името на българското самосъзнание, на науката и културата, както и на националната художествена литература. Роден в бесарабското село Кубей, бъдещият учен, общественик и писател израства в семейство на интелигентни и пазещи традициите си бежанци от Сливен. След завършване на гимназия в Болград, той заминава да учи в Прага и Лайпциг, а от 1884 г. се установява в София. Всички в рода му били светли и така „бялото“ дало името на фамилията „Балан“. Освен с Александър, семейството се гордее и с другите си синове – Георги Тодоров е главнокомандващ на българската армия през Първата световна война, а Марин Тодоров е един от кметовете на София в началото на века.
В столицата Александър Балан работи в Министерството на просвещението, става преподавател по диалектология и история на българския книжовен език във Висшето училище, дало началото на Софийския университет. Вече като професор, оглавява катедрата по българска и славянска литература. На 29.01.1888 г. е избран за първия ректор на Софийския университет, после няколко пъти е преизбиран на този пост. Работи и в Българското книжовно дружество, от което по-късно се създава Българската академия на науките (БАН). Заедно с Алеко Константинов е един от основателите на Българския туристически съюз и дълги години е негов председател. Въпреки че е велик майстор във Великата българска масонска ложа, Балан живее скромно, не обича публичната показност.
Книжовното дело на радетеля за чистотата на българския език включва над 850 книги, статии и други езиковедски изследвания. Неговите определения за „нормата“, за разграничаването на „език“ и „реч“ са основополагащи за съвременната българска наука. Балан опитва перото си и в литературата, изявява се като преводач от чешки и немски. До края на дълголетния си живот изнася лекции, събира студентите си у дома, раздава им духовните си богатства. Присъствието на такава личност в културната ни история е дар, който отнася думите на Александър Балан за значението на израза „Кирил и Методий“ към самия него. Защото благодарение и на неговата отдаденост днес ние „се усещаме със свое място между народите и своя мощ у дома си“.
*Бюст паметникът на Александър Теодоров-Балан е дело на Василий Гурмак – украински художник, представител на Лвовската школа. Той е автор на паметника на големия украински писател и публицист Иван Франко в гр. Коломия, Югозападна Украйна. Освен това е един от петимата творци, създали скулптурните композиции в курортния гр. Яремче. Гурмак е не само известен в цял свят скулптор, но и медалиер, майстор на различни медали – най-голямата му поръчка е от Ватикана, за която изработва 200 медала (всеки от 120 г чисто сребро), посветени на пренасянето на мощите на св Йосиф Слепия от Рим в Лвов.
