През есента на 885 г. Климент, Наум и Ангеларий достигат до българската граница на р. Дунав срещу Белградската крепост и се вглеждат с надежда към отсрещния бряг. Управителят на Белград ги посреща с почести, оставя ги да си отдъхнат и ги отправя към Плиска, като ги уверява, че цар Борис ги очаква с голямо нетърпение.