Димчо Дебелянов
(28.03.1887 – 02.10.1916) 29-ти август е истински празник за Двора на кирилицата. В Алеята на писателите своето място заема един поет, чиито стихове са вълнували поколения българи. За да открие паметника на Димчо Дебелянов, пристига лично министър председателят на РБългария – Николай Денков. Заедно с директора на къщата-музей на Дебелянов в Копривщица – Кунка Неделчева […]
Нацагдорж Дашдоржийн
(17.11.1906 – 13.07.1937) На 25 август 2022 г. Алеята на писателите в Двор на кирилицата беше оживена от гостите, дошли за откриването на нейния 49-и писателски бюст-паметник. Той е на един от основоположниците на монголската литература Нацагдорж Дашдоржийн. Посланикът на Република Монголия в България – Нейно превъзходителство Лхагвасурен Саянаа – преряза лентата и откри паметника, […]
Чокан Валиханов (Шоқан Шыңғысұлы Уәлихан)
(11.1835 – 10.4.1865) Чокан е прозвището, което Мухаммед-Канафия, правнукът на знаменития Абилай хан, получава като дете от майка си и то остава негово име. Чокан означава “чепато парче дърво”, “удар с юмрук” и малкото момче е точно такова – с труден характер, буйно, любознателно, със силно чувство за справедливост. Като син на старшия султан на […]
Пуревийн Хорлоо (Пүрэвийн Хорлоо)
(1917 – 2008) С почти вековния си живот монголският педагог и писател е своеобразна история на образованието и литературата в Монголия. Като млад учител (1935), той съдейства за изграждането на 50 детски училища в областта на град Ховд, преподава език и литература, изследва монголската народна песен, създава съвременна методика, с която се улеснява четенето и […]
Григоре Виеру (Grigore Vieru)
(14.2.1935 – 18.1.2009) Още като студент в Кишиневския педагогически институт, 22-годишният Виеру издава първата си книга за деца – “Тревога”, с която открива призванието си – да учи децата с поезия, песни и приказки. Но заглавието на сборника му “Благодаря ви за света” всъщност признава, че неговите най-големи учители са най-малките. Защото само през чистотата […]
Константин Негруци (Constantin Negruzzi)
(1803 – 24.8.1868) Творческият път на класика на молдовската и румънската литература се определя от една знаменателна среща, когато е още много млад. През 1821 – 1823 г. той често е в Кишинев, където се запознава със заточеника Пушкин. Именно с преводи на негови произведения Негруци започва литературните си занимания. Докато превежда, той се възхищава […]
Янка Мавр – (Іва́н Міха́йлавіч Фёдараў)
(11.5.1883 – 3.8.1971) За създателя на белоруската литература за деца и юноши не е било никак лесно да се заяви като автор в съветските времена. Непокорният Янка е изключен от учителската семинария заради “свободомислие и съмнение в религията”, но той не се отказва от възгледите си и успява да се наложи не само като творец, […]
Наталия Забила (Забіла Наталя Львівна)
(20.02.1905 – 6.02.1985) Портретът на родената в Петербург украинската детска писателка издава същността ѝ – мека, по майчински грижовна, одухотворена. Такава е и в своето творчество. И това не е случайно – като наследничка на поета романтик Виктор Забила и скулптора Пармен Забелло, Наталия израства в будна културна среда и още като дете започва да […]
Йован Йованович Змай (Јован Јовановић Змај)
(06.12.1883 – 01.06.1904) Сръбските читатели наричат своя любим писател Чика Йова (чичо Йово). Това фамилиарно обръщение към Йован Змай говори за топлотата и непринудената човечност на неговото творчество, близко на сърцето и душата на всеки сърбин. В него има много родолюбие, социална ангажираност и интимно споделяне, но и много детско настроение и поучителни истории за […]
Агния Барто́ (А́гния Льво́вна Барто́)
(4.02.1906 – 1.04.1981) Една от най-добрите жени в руската детска литература всъщност се готвела за балерина. Но баща ѝ я учел да чете с детските книжки на Толстой и Агния много рано започнала своите поетични опити. На концерта по случай завършването на училище 17-годишната девойка прочела свое стихотворение, а в залата случайно се намирал Луначарски. […]