Нацагдорж Дашдоржийн
(17.11.1906 – 13.07.1937) На 25 август 2022 г. Алеята на писателите в Двор на кирилицата беше оживена от гостите, дошли за откриването на нейния 49-и писателски бюст-паметник. Той е на един от основоположниците на монголската литература Нацагдорж Дашдоржийн. Посланикът на Република Монголия в България – Нейно превъзходителство Лхагвасурен Саянаа – преряза лентата и откри паметника, […]
Давид Кугультинов (Көглтин Дава)
(13.3.1922 – 17.6.2006) “Така се случи – старците калмики аз много пъти изучавах – внимателно по бронзовите ликове на миналото търсейки печата.” Тези стихове на народния калмикски поет, журналист, политик Давид Кугультинов изразяват връзките му със съдбата на неговите предци. Сънародниците му го наричат “начало на всички начала”, а поезията му – философия на живота. […]
Намжил Нимбуев
(11.6.1948 – 5.10.1971) “Моят татко е красив, защото има очила. Моята мама е красива, защото има обеци” – това поетично признание в любов към най-скъпите си хора написва малкият Намжил, когато е само на 5 г. Роден в задружното семейство на големия бурятски поет Шираб Нимбуев, неговият наследник отрано проявява таланта на умеещия да рисува […]
Алексей Елисеевич Кулаковски (Өксөкүлээх Өлөксөй)
(4 (16).03.1877 – 6.06.1926) Бурно прожить,Жадно дышать,Горечь испить,Радость вкушать,Через беды-несчастьяСмело идти —Вот для чегоСтоит родиться! „Бурно да живееш, жадно да дишаш, мъка да изпиташ, радост да вкусиш, през беди-нещастия смело да вървиш – ето за това си струва да се родиш!“. Това е житейското и творческото верую на създателя на якутската поезия Алексей Кулаковски. Сред […]
Леонид Гурунц (Լեոնիդ Հուրունց)
(7.01. 1913 – 21.11.1982) Като интелектуалец, притежаващ божествената искра на „поет на прозата“, и като аристократ по душа, той никога не е вдигал ръкавица, хвърлена от плебейска и войнствена посредственост – с тези думи арменският писател Зорий Балаян определя деликатния, но безкомпромисен човешки и творчески характер на своя събрат по съдба и перо Леонид Гурунц. […]
Абузар Айдамиров (Абуза́р Абдулхаки́мович Айдами́ров)
(29.10.1929 – 27.5.2005) Духовният наставник на чеченския народ – това е учителят, писател, поет и общественик Абузар Айдамиров в мислите и паметта на своите сънародници. За тях той е човек с непобедим характер, които през целия си живот се води от мъдростта “никога не решавай проблемите с оръжие”. Сам участвал във властта като заместник на […]
Янка Купала (Иван Доминикович Луцевич)
25.06.1882 – 28.06.1942 За теб, отечество на моите предци,не ще пожаля нищо на света.Възпял бих, за да чуят всички твоята съдба,на гробищата ти бих построил дворци. Така започва едно от признанията в любов към родината на поета, писателя, драматурга Янка Купала – един от основоположниците на белоруската литература. Семейството му живее в малкото селце Вязинка, […]
Ефенди Капиев (Эффенди Мансурович Капиев)
(13.3.1909 – 27.1.1944) Ефенди Капиев живее само 35 години, но успява да остави значима следа в прозата, поезията, публицистиката, фолклористиката, литературната критика на дагестанската и руската култура. Лакец по произход, роден в семейството на гравьор и ювелир, Ефенди прекарва детството си в Ставропол, където учи руски и се запознава с творчеството на Пушкин и Колцов. […]
Шах-Емир Мурадов (Шах-Эмир Мурадов)
(5.5.1913 – 1996) “Великият оптимист” – така дагестанците наричат лезгинския поет, роден в аула Куруш – най-високо разположеното селище в Европа, заобиколено от величествени планини. Чистотата и красотата на родната природа зареждат живота и творчеството на Шах-Емир Мурадов с много любов и вяра в човешкото добро. Започнал професионалния си път като учител по математика, той […]
Ахмедхан Абу-Бакар (Гlяхlмадхан Абу-Бакар)
(12.12.1931 – 23.10.1991) Ахмедхан Абу-Бакар е писател, публицист, сценарист на филми и първият даргински драматург. Завършва Литературния институт “А. М. Горки” и курсове за сценаристи в Москва. За шейсетгодишния си жизнен път създава разнообразно литературно и филмово творчество. Първите му публикации са на страниците на в. “Колхозно знаме” (1949) и даргинското издание на алманаха “Дружба”. […]