Наум
Специално внимание е отредено и на другия голям просветител на българите – св. Наум. През последните години учените се обединяват около тезата, че Наум е по-големият роден брат на Климент. Така се твърди и в неговото житие. По-старите изследвания смятат, че тяхното братство е само духовно, но задълбочените наблюдения на грижите, с които Наум се […]
Седмочисленици
Паметта на св. Климент Охридски се чества два пъти в годината – на 25 ноември, когато се почита неговия покровител св. Климент I Римски, и на 27 юли – Деня на успението му, който е обявен и за Ден на Седмочислениците – светците, благодарение на които се създава писменото слово на българи и славяни. Това […]
Климент Охридски
На верния ученик и последовател на св. св. Кирил и Методий и създател на кирилицата – св. Климент Охридски, също е отделено специално място в галерията. За него проф. Илия Илиев казва: „В резултат от изследванията, епохалното му дело би могло да получи кратката, но точна дефиниция: “плодотворна многостранност”. Съвременниците, а и обемното му творчество, […]
Победа над маджарите
Българите отново търсят помощта на Борис-Михаил заради набезите на маджарите от север, които усложняват и без друго трудната война с Византия (894 – 896). Борис-Михаил им заръчва да постят три дни, да се покаят и да отправят искрени молитви към Бог за помощ. Когато боят започва, цялата войска е изпълнена с въодушевението на вярата. Сраженията […]
Завръщане на трона
Много скоро обаче царят монах разбира, че Владимир Расате, когото е назначил за владетел, прави всичко възможно „да възвърне новопокръстения народ към езическите обреди“. Борис-Михаил не може да приеме унищожаването на всичко, което е било смисъл на живота му, и през 893 г. излиза от манастира, избожда очите на Расате и го сваля от престола. […]
Замонашване
През 889 г. цар Борис се отказва от престола и се замонашва в един манастир близо до Плиска с приетото при кръщението си име Михаил. Историческите източници не са единни за причините на това решение – някои смятат, че то следва желанието на царя за духовно усъвършенстване, а други – че тежка болест го е […]
Създава се първата книжовна школа в Плиска
Създава се първата книжовна школа в Плиска. По това време най-вероятно се сътворява и кирилската азбука. Климент виждал, че учениците се затрудняват с изписването на глаголическите букви и се замислил да ги преустрои. С помощта на Наум и Ангеларий опростява някои от тях, преработва тези от гръцките, за които е имало звукове и в българския […]
При Есхач
Започва трескава работа. Царят изпраща в Европа хора да издирват млади книжовници, хвърлени в робство от гонителите на азбуката. Служителите на Борис ги намират по пазарите в големите градове, откупват ги и ги изпращат в Плиска. „В България пристигат и спасените от робство по-млади Кирило-Методиеви ученици. Включва се и Симеон, високообразованият син на княз Борис, […]
Пристигане в Плиска
Когато пристигат в българската столица, лично цар Борис излиза да поздрави с добре дошли новите учители на българските християни. В началото царят не разгласява присъствието на скъпите гости, но прави всичко възможно те да се чувстват добре и да не им липсва нищо, за да могат да започнат организирането на книжовната си дейност. Настанява по-възрастния […]
Срещу Белград
През есента на 885 г. Климент, Наум и Ангеларий достигат до българската граница на р. Дунав срещу Белградската крепост и се вглеждат с надежда към отсрещния бряг. Управителят на Белград ги посреща с почести, оставя ги да си отдъхнат и ги отправя към Плиска, като ги уверява, че цар Борис ги очаква с голямо нетърпение.