Глаголицата и кирилицата
На южната и западната стена, на дърворезбовани пана се четат буквите на двете азбуки – глаголицата и кирилицата. Уникалната им изработка е дело на талантливи резбари под ръководството на уста Дарин Божков, възпитаник на Тревненската художествена школа. Красотата на създадената от св. св. Кирил и Методий писменост е пресъздадена с нареждането на глаголическите букви като […]
Учениците на славянските първоучители
Пред източната стена върху каменен подиум е разположена композиция с учениците на славянските първоучители. Все едно сме попаднали в дома на боила Есхач, където Климент (840 – 916 г.), Наум (830 – 910 г.) и Ангеларий (? – ок. 866 г.) работят върху създаването на кирилицата. Наум е приседнал и пише с перото си, зад […]
Наум
Специално внимание е отредено и на другия голям просветител на българите – св. Наум. През последните години учените се обединяват около тезата, че Наум е по-големият роден брат на Климент. Така се твърди и в неговото житие. По-старите изследвания смятат, че тяхното братство е само духовно, но задълбочените наблюдения на грижите, с които Наум се […]
Седмочисленици
Паметта на св. Климент Охридски се чества два пъти в годината – на 25 ноември, когато се почита неговия покровител св. Климент I Римски, и на 27 юли – Деня на успението му, който е обявен и за Ден на Седмочислениците – светците, благодарение на които се създава писменото слово на българи и славяни. Това […]
Климент Охридски
На верния ученик и последовател на св. св. Кирил и Методий и създател на кирилицата – св. Климент Охридски, също е отделено специално място в галерията. За него проф. Илия Илиев казва: „В резултат от изследванията, епохалното му дело би могло да получи кратката, но точна дефиниция: “плодотворна многостранност”. Съвременниците, а и обемното му творчество, […]
Победа над маджарите
Българите отново търсят помощта на Борис-Михаил заради набезите на маджарите от север, които усложняват и без друго трудната война с Византия (894 – 896). Борис-Михаил им заръчва да постят три дни, да се покаят и да отправят искрени молитви към Бог за помощ. Когато боят започва, цялата войска е изпълнена с въодушевението на вярата. Сраженията […]
Завръщане на трона
Много скоро обаче царят монах разбира, че Владимир Расате, когото е назначил за владетел, прави всичко възможно „да възвърне новопокръстения народ към езическите обреди“. Борис-Михаил не може да приеме унищожаването на всичко, което е било смисъл на живота му, и през 893 г. излиза от манастира, избожда очите на Расате и го сваля от престола. […]
Замонашване
През 889 г. цар Борис се отказва от престола и се замонашва в един манастир близо до Плиска с приетото при кръщението си име Михаил. Историческите източници не са единни за причините на това решение – някои смятат, че то следва желанието на царя за духовно усъвършенстване, а други – че тежка болест го е […]
Създава се първата книжовна школа в Плиска
Създава се първата книжовна школа в Плиска. По това време най-вероятно се сътворява и кирилската азбука. Климент виждал, че учениците се затрудняват с изписването на глаголическите букви и се замислил да ги преустрои. С помощта на Наум и Ангеларий опростява някои от тях, преработва тези от гръцките, за които е имало звукове и в българския […]
При Есхач
Започва трескава работа. Царят изпраща в Европа хора да издирват млади книжовници, хвърлени в робство от гонителите на азбуката. Служителите на Борис ги намират по пазарите в големите градове, откупват ги и ги изпращат в Плиска. „В България пристигат и спасените от робство по-млади Кирило-Методиеви ученици. Включва се и Симеон, високообразованият син на княз Борис, […]