(17.1.1860 – 2.7.1904)
“Човек е това, в което вярва”. Тези думи определят много точно своя автор. Антон Чехов успява да бъде всичко, в което е повярвал за себе си: писател, лекар, отговорен син, който се грижи за семейството си в трудните му години, общественик, добър приятел. Той наследява таланта на разказвач от майка си и още в първите години на следването му в Московския медицински факултет списанията “Оса”, “Будилник”, “Зрител” започват да публикуват разказите, фейлетоните, очерците на 19-годишния студент, с които той успява да плаща обучението си и да издържа семейството след банкрута на баща си. На 24 години Антон Чехов започва работа като лекар и в същата година излиза първият му сборник с разкази “Приказките на Мелпомена“. Само три години по-късно той вече е удостоен с престижната Пушкинова награда за сборника “В полумрака“. За съжаление, по същото време се отключва и болестта му – туберкулозата, от която скоро си отива по-големият му брат Николай. Антон бори депресията след тази загуба с писане, а почти тримесечното пребиваване на остров Сахалин поражда книгата с очерци “В Сибир“, разказваща тежкия живот на каторжниците в наказателните колонии. В имението Мелихово край Москва, което купува за семейството си, Чехов лекува безплатно бедните селяни, създава болница, три училища и пожарна, а опитът от срещите с трудностите на живота подхранва творчеството му с още необикновени истории за обикновените хора.
Въпреки че използва писането за препитание, поддържане на семейството и другите си социални дейности, Чехов оставя забележителна следа в развитието на художествения език. Световната литература го признава за създател и майстор на късия разказ – “Човекът в калъф”, “Смъртта на чиновника” и много други негови кратки истории и днес са в учебниците като примери как обществото погубва “малкия човек”. А пиесите му “Чайка”, “Вуйчо Ваньо”, “Три сестри” продължават да се играят по всички световни сцени заради дълбочината и човечността на проблемите, които представят.
*Автор на паметника на Чехов е скулпторът от третото поколение на творческата династия Рукавишникови, народният художник на Русия, членът на Президиума на Руската художествена академия, професорът от МГАХИ – Александър Рукавишников. Творческите му изяви са в много широк диапазон – от класиката до модерността и постмодернизма, от монументализма, живописта и графиката до инсталационното изкуство. Още през 1984 г. той печели любовта на публиката с необикновения паметник на Вл. Висоцки, монтиран на гроба на барда и илюстриращ неговата изповед с песента “Коне”. Днес паметници на А. Рукавишников се издигат на знакови места по света и в Русия: в Мадрид – Паметникът на во́йните-интернационалисти, в Швейцария – “Набоков”, в Дрезден (Германия) – “Ф. М. Достоевски”, в Москва – “Александър Втори” до храма на Христос-Спасител, бронзовата статуя на незабравимия комик Юрий Никулин край сградата на цирка и мн. др. Скулптурните му композиции, посветени на спорта, са следствие от увлечението му по бойните изкуства – Рукавишников е носител на “черен колан” и президент на Федерацията по карате в Москва. Носител е на множество звания и отличия на Руската федерация, както и на Сребърен медал на Френската академия на изкуствата за скулптурата на Джон Ленън.
