Борис приема в двореца си византийски духовни пратеници и започва масовото покръстване на българския народ.

Християнството е познато в българските земи от дълбока древност. След големия събор в Сердика през 343 г. то прониква и в тракийските племена. Нашествията на славяните спират временно християнизацията, но по времето на патриарх Никита I, който е със славянски произход, православната вяра започва да се разпространява и сред неговите сънародници. Знае се, че българите също са се покръствали. През VII век бащата на Аспарух – Кубрат, става християнин, неговият внук Тервел – също, като дори е признат за светец заради спасяването на Европа от арабите през 718 г. Сестрата на цар Борис – Ана, е пленена от ромеите и е покръстена. Решението на Борис да приеме християнството и да го превърне в обединяваща религия на всички племенни общности в държавата е най-висшият политически акт, с който тя печели уважение и признание като една от най-силните в тогавашния свят. Най-важните уроци за управлението на новопокръстена България владетелят ни получава от „Посланието на патриарх Фотий до цар Борис от 864 – 865 г.“