(1336 – 29.09.1406)
“Праведниците живеят вечно и тяхната награда е от Господа, а назначението им е от Вишния… И когато праведникът е възхваляван, хората се радват, защото на праведниците им се полага възхвала.” Така започва едно от житията, написани от св. Киприан – българин, ученик на Теодосий Търновски и продължител на делото на духовния си брат – св. Евтимий Търновски, патриарх на България в последните години на Второто българско царство през XIV в. Думите на Киприан за възхвалата на праведниците се отнасят най-много за него самия, защото животът му е духовен подвиг: 16 години той е митрополит на Киев и цяла Русия (1390 – 1406), когато с помощта на православието се търси обединение на руските земи. Освен с ролята си на висш духовен служител, Киприан оставя значима следа и като книжовник, преводач, иконописец, преписвач на ценни богослужебни текстове, благодарение на когото кирилската писменост получава световно значение.
Животът на всеруския светител започва в столицата на Втората българска държава – Търново. Семейството му е заможно и се предполага, че Киприан е чичо на Григорий Цамблак – следващият Киевски митрополит (1413-1420) и също един от най-значимите книжовници от Търновската школа. За духовното израстване на Киприан голямо значение има Килифаревският манастир, където младият монах е наставляван от Теодосий Търновски и се среща за първи път с бъдещия български патриарх Евтимий. По-късно, по време на 10-годишния си престой в Атон, Киприан се сближава и с Филотей, който ще стане патриарх на Константинопол и ще избере българина за наследник на руския митрополит Алексей, като му възлага мисията да стане духовен обединител на цяла Русия.
Разбира се, в неясните средновековни времена нищо не се случва лесно. Вече възрастният Алексей и други видни руски духовници харесват младия и отдаден на делото си Киприан, но дори и след смъртта на митрополита, московският княз Дмитрий Донски отказва да го приеме, защото е против обединението с Литва. Киприан на два пъти напуска огорчен Москва, ограбван е по пътищата, среща се с недоброжелателството на новия константинополски патриарх Нил, става жертва на манипулациите на московския кандидат за поста му Пимен. Едва след смъртта на княз Донски и с благословията на следващия константинополски патриарх Антоний IV, Киприан най-накрая е признат за всерусийски митрополит. По повод поемането на тази висока духовна служба, житиеписецът му Григорий Цамблак се обръща към руския народ: „Нашето Отечество го роди, а вам Бог го дари“.
Новият княз Василий Дмитриевич се отнася с голяма почит към духовния глава и подпомага книжовната, дипломатичната и църковната му дейност. Киприан преживява много тежко османското нашествие в родината си и на Балканите (1393). В същото време се опитва да повдига духа на руските хора по време на завоевателния поход на Тамерлан (1395). По нареждане на митрополита в Москва е донесена от гр. Владимир чудотворната икона на св. Богородица, Закрилницата на руския народ. Легендата разказва, че докато Киприан държал иконата в молитва за мир, тя засияла, а Тамерлан обърнал внезапно войските си и си тръгнал. От този момент Киприан е наречен спасител и чудотворец.
Книжовната дейност на всеруския митрополит е продължение на промените, които задава Търновската школа, и обогатява руската писмена култура с множество църковни творби – жития, похвални слова за славянски светци, литургии и други богослужебни текстове, някои от които заради значението си носят неговото име. Като иконописец подпомага развитието на Новгородската, Строгановската и Московската иконописни школи. Почти 70 години след смъртта му (1472) Киприан е канонизиран за светец, чието име се слави на 27 май – датата, на която мощите му в Успенския събор в Кремъл, където е погребан, са били открити за поклонение и изцеление.
*Автор на бюст-паметника на св. Киприан е доцентът от Московската художествена академия „В. И. Суриков“ – Александър Миронов. Ученик в живописта и скулптурата на академиците М. В. Переяславец и Н. В. Колупаев, Миронов завършва академията с „червена диплома“ за отличен успех и се утвърждава със свой оригинален авторски почерк. Негови творби присъстват в музейните експозиции на Москва, Анкара и в частни колекции в Русия, Франция, Германия, Канада. Създател е на Паметника на военния капелмайстор и композитор И. Шатров в гр. Тамбов, на Паметника на ликвидаторите на земетресението в гр. Спитак (Армения), на редица скулптури в „Квадрата на Пълководците“ в Москва, на първия в Русия паметник на композитора В. М. Халилов и др. Носител е на Сребърен медал на Руската художествена академия и на Златен медал на Съюза на художниците в Русия. В Двора на кирилицата вече присъства оригиналният паметник, изработен от него, на писателската двойка И. Илф и Е. Петров (2018).
