(22.12.1927 – 10.6.2008)
„Свободата не се брани с бягство“ се казва в повестта „Педагогическата машина“ (1971) на признатия за баща на българската фантастика писател Любен Дилов. Той е автор на над 40 романа, повести, сборници с разкази, преведени в 3-милионен тираж на повече от 30 езика, между които японски и китайски. Началото обаче никак не е лесно. След завръщането на семейството му от Германия, където преживява Втората световна война, бащата на Любен е изпратен в Белене. Въпреки това синът успява да завърши българска филология в Софийския университет и с подкрепата на Ангел Каралийчев издава първия си сборник с разкази (1953) за преживяното в Берлин. По същото време завършва и първия си научно-фантастичен роман – „Атомният човек“, който излиза 3 години по-късно (1956), защото редакторите търсят подобен съветски роман, за да са сигурни, че няма да нарушат с нещо „правилата“ на социалистическата литература. Най-признатата творба на писателя е „Пътят на Икар“ (1974). За нея той получава европейската награда за фантастика „Еврокон“ (1976), а няколко години по-рано в Полша е отличен за цялостния си принос към фантастичния жанр. Неговите световнопризнати колеги Аркадий Стругацки и Станислав Лем го определят като един от 10-те най-добри фантасти на XX век. Привлекателността на неговите истории от бъдещето е в тяхната човешкост и реалистичност. Писателят използва фантастичните сюжети, за да представи критичното си мислене си за действителността, в която живее.
Любен Дилов пише и много произведения от други жанрове – повести, документални разкази, приказки. През 1991 г. получава чешкия медал „Карел Чапек“ за културен принос. В своята „Вятърничева автобиография“, излязла на 80-годишния му юбилей, писателят споделя: „Участвах в хиляди безсмислени битки. Като повечето мои съвременници пропилях сили и време в бурни компании, досадни политически бръщолевения и безплодни спорове. Но винаги съм вярвал, че на хората, дори на вятърничавите като мен, е съдено да летят сред звездите. Гответе се за това време.“
*Автор на бюст-паметника на Любен Дилов е международноизвестният български скулптор Димитър Рашков. Роденият в Карлово през 1954 г. творец завършва НХА през 1981 г. в класа на проф. Димитър Даскалов и в същата година е приет за член на СБХ. През 1984-1985 г. работи при акад. В. З. Бородай в Киев, Украйна. След завръщането си е директор на художествената галерия в родния си град и главен художник на Община Карлово. Член е и на групата на художниците в Пловдив. Женен с един син.
Има около 50 самостоятелни изложби в различни градове на България, в Прага (Чехия), Виена (Австрия), Елтвил на Рейн (Германия), Париж (Франция), Солун (Гърция), участва и в множество общи изложби, биеналета, пленери. Всяка година излага свои творби на Винария, Пловдив. Сред най-известните му произведения са: бюст-паметник на Васил Левски в с. Соколица (1981), монументът „Героичното минало и настояще“ в гр. Карлово (1984), скулптурата „Чичовци“ (по повестта на Ив. Вазов) за литературния фестивал в Сопот (1986), статуята на св Георги в БГТУ „ВОЕНМЕХ“ в Санкт Петербург (2009), композицията „Св. Св. Кирил и Методий“– дар за Негово Светейшество Московския и Всеруски патриарх Кирил, илюстрациите на двутомника „Енциклопедия на българската еротика“ (2017) и др.
Носител е на множество награди от различните си участия в художествени форуми, както и за цялостната си творческа дейност. Най-значими от тях са: Първа награда от конкурса за творби, посветени на 150-годишнината от раждането на Васил Левски (1987), награда от конкурс на СБХ – пътуване до Париж (2000), призове за голям и многогодишен принос в изобразителното изкуство, Пловдив (2006), Враца (2006), Бургас (2008), Наградата за скулптура от VIII биенале на малките скулптурни форми (2016) и др.
