30 октомври (11 ноември) 1821 – 28 януари (9 февруари) 1881
Писателят, от когото са се учили много Нобелови лауреати за литература, не получава своето заслужено призвание приживе. Роден в многодетното семейство на хирург и предци свещеници, малкият Фьодор израства в бедна среда, но с прекрасно възпитание и богата култура. Майка му го учи да чете с историите от Стария и Новия завет, баща му учи синовете си на латински. По-късно голямо впечатление у юношата оставя библейската книга за Йов, драмата “Разбойници” на Шилер, харесват му рисуването и архитектурата. Младият човек желае да се занимава с литература, но баща му смята, че инженерното училище ще му даде по-голяма сигурност. През цялото си свободно време обаче Достоевски продължава да чете руски и световни автори, знае наизуст почти цялото творчество на Пушкин.
Достоевски има силно чувство за справедливост, критикува корупцията, защитава бедните. Това прави живота му труден (4 години прекарва в заточение в Сибир заради демократичните си възгледи), но и го свързва с известни личности от областта на изкуството и културата. Първата му публикация е преводът на “Йожени Гранде” от Балзак, а първия му роман “Бедни хора” (1845) Некрасов представя на известния критик Белински като творба на “новия Гогол”. Въпреки епилепсията, отключена след смъртта на баща му, и множеството житейски сривове, Достоевски създава 11 романа, 3 новели и 17 разказа, които посмъртно му създават името на един от най-умелите психолози в световната литература. Неговите “Идиот”, “Престъпление и наказание”, “Братя Карамазови” са вписани в 100-те най-добри книги на всички времена.
*Бюстът е изработен от Григорий Потоцки – световноизветният руски скулптор, основател и президент на Международната академия на добротата и създател на паметниците на ген. Гурко в София и на Богородица, за които получава отличието “Золотая муза”. Над 140 произведения са посланици на неговата философия на Доброто в 40 държави по света. Символът ѝ е скулптурата му «Глухарче», чиито семена са представени като човешки ръце.
