(28.8.1888 – 16.11.1983)
„Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми!“ Стихотворението „Обич“ на Дора Габе изказва преклонение пред красотата и богатствата на родината. Творчеството на живялата почти век поетеса, писателка, преводачка излъчва топлотата и нежността на женската природа и в същото време изразява всечовешкия порив към свобода и неприкованост към социалните ограничения. Дъщерята на преселилия се в Добрич руски евреин, публицист и общественик – Петър Габе, получава много високо образование за жена в началото на ХХ век. След изучаването на естествени науки в Софийския университет, поетесата с рождено име Изидора Пейсах завършва френска филология в Женева и Гренобъл. Бракът ѝ с една от най-ерудираните личности на епохата – литературният историк и философ Боян Пенев, отваря пред младата жена вратите към света и неговата култура. Заедно със съпруга си и сама, като преводач, посещава Полша, Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Чехия, където представя българската литература и се запознава по-задълбочено с европейската. От драматичната връзка с влюбения в нея поет Яворов, който насърчава поетичните ѝ опити, се ражда първата ѝ стихосбирка „Теменуги“. По-късно публикува произведенията си в списанията „Мисъл“, „Златорог“, „Женски глас“ и други популярни издания. Започва да се утвърждава и като детски писател. С нейните романи („Мълчаливи герои“, 1931), повести („Ние, малките“, 1946) и стихотворения израстват няколко поколения. В късните си години Дора Габе публикува няколко поетични книги, в които се усеща промяната на събралата житейска мъдрост личност: “Нови стихове”, “Почакай, слънце”, “Невидими очи”, “Сгъстена тишина”, “Глъбини”, “Светът е тайна“. Като културен посредник, тя става един от учредителите на Българо-полския комитет (1922). Дълги години е председател на българския ПЕН клуб – член е на международната организация на писателите и журналистите. Няколко години е съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (1947 – 1950). Превела е на български някои от най-значимите полски, чешки, френски, гръцки и руски автори.
*Автор на бюст-паметника на Дора Габе е скулпторката Зоя Лекова. Завършила е НХА в ателието на проф. Крум Дамянов (2000). През 2016 г. защитава докторат за „метала в монументалните скулптури“ на няколко от най-известните български творци. В момента е хоноруван преподавател в Академията, катедра „Метал“. Във ФМИ на Софийския университет има неин бюст-паметник на акад. Кирил Попов. Първата ѝ самостоятелна изложба е в Шумен през 2000 г. Тя е последвана от участия в национални и международни изложения. През 2005 г. получава наградата на публиката от II национален симпозиум-конкурс на ледената скулптура в Банско.
