Двор на кирилицата

Расул Гамзатов (ХIамзатов Расул ХIамзатил вас)

(8.9.1923 – 3.11.2003)

“Ще дойде ден, със жеравното ято ще полетя в мъглива пелена и с птичи глас ще викам към земята на живите любими имена.” Авторът на една от най-популярните песни в Русия – “Жерави“, е роден в семейството на народния аварски поет Гамзат Цадаса̀ в Хунзаския район на Дагестан. Първите публикации на Расул са още когато е 9-годишен, на 16 завършва Аварското педагогическо училище и на 17 вече е учител. След 1941 г. е помощник-режисьор, журналист, през 1950 завършва Литературния институт “А. М. Горки” в Москва. Общественик, политик, посланик на литературата в африканските и азиатските страни, но най-вече – големият поет на Дагестан. Расул Гамзатов създава на своя език произведения, които са преведени на почти всички световни езици. Той пък превежда на аварски Пушкин, Лермонтов, Есенин и Маяковски, много от стихотворенията му звучат като песни, композирани от Ян Френкел, Раймонд Паулс и др.

Най-личното откровение на Расул Гамзатов е книгата му “Моят Дагестан” – разказ за живота и хората на този народ, за невероятния език, на който пее душата му. Затова е удостоен със званието “народен поет на Дагестан“. За своето творчество Гамзатов е награждаван многократно в Русия и по света. Носител е на ордени и отличия, сред които Орден на светия апостол Андрей Първозванни (за приноса му в развитието на родната литература и обществената му деятелност), Орден на Дружбата на народите, международната награда “Най-добрият поет на ХХ век”. Съдбата го води и в България. Той се влюбва в Родопите, които приличали на неговите родни планини. Избран е за почетен гражданин на Смолян, удостоен е с орден “Кирил и Методий”, лауреат е на международната награда “Христо Ботев”, за която говори с голямо вълнение. Обичта си към българските земи и хора Расул Гамзатов изказва в поезия. Едно от посвещенията му е “Пример за величие“.

България е малка по земя,
но със добри сърца е пълна цялата;
посрещнат с толкова любов, нима
не би желал да отмениш раздялата?

В която къща и да вляза там,
макар съвсем различни да са стаите,
навред приятели ще срещна, знам,
и аз почитам свято обичаите.

Да бърза гостът за дома, не е добре –
кавказец като мен това ще разбере.

На гости съм, а сякаш у дома,
не знам възторга ми ще разберете ли…
България е малка по земя,
но необятна е по добродетели.

След толкова години помни тя
войниците, за нея в бой загинали;
със почит имената им чета
по паметниците за битки минали.

И мисълта възвръща се сама
към Шипка, скътана в Балкана, стария…
България е малка по земя,
но няма да забравя аз България.

Защото тая малка уж страна
дори за миг не трепна пред угрозите…
За мен е близка Стара планина
и тая чудна долина на розите!

Харесвам Янтра, дълго слушах как
Марица праща ми напеви ласкави,
от Дунав до предела южен чак
сърдечност задушевна тука чака ви.

Със чар на млада, хубава мома,
препятствията минала с отличие,
макар и да е малка по земя,
България е пример за величие.

*Автор на бюст-паметника на Расул Гамзатов е народният художник на Дагестан и Русия – Гейбат Гейбатов (Гимбат Гимбатов). Той е създател на над 80 монументални произведения в столицата Махачкале и други градове и селища на републиката. За участията си в международни, руски и републикански изложби е удостоен с множество медали, дипломи, почетни грамоти. Носител е на Републиканската наградата на името на народния аварски поет Гамзат Цадаса̀ и на Халим-бек Мусаясула, на Държавната награда на република Дагестан, на почетните звания “Народен художник на ДАССР”, “Народен художник на Руската федерация” и др. В музейната му колекция се пазят портретите на Расул Гамзатов, Тагир Хрюгски, на скулптора Х. Б. Аскар-Саръджи, също и произведения на малката пластика.