(20.3.1809 – 21.2.1852)

“Бъдете живи, а не мъртви души” – това е заветът, който оставя само два дни преди смъртта си “бащата на руската проза”, авторът на една от най-необикновените книги в руската и световната литература – романът поема “Мъртви души“. Николай Василиевич се ражда в малко украинско селце до Полтава в многочисленото семейство на един от наследниците на известния казак Остап Гогол. 19-годишен заминава за Санкт Петербург с намерението да стане актьор, но неговата срамежливост го отказва от сцената и се оказва най-големият му шанс – да напише това, което не може да изиграе. След първия му неуспешен писателски опит се появява сборникът с разкази “Вечери в селцето край Диканка” (1829) и културната общност в столицата разбира, че се е появил големият разказвач на Русия. Пушкин, с когото стават приятели, предрича на Гогол велико бъдеще, а по-късно му предлага своята идея за сюжета на “Мъртви души”. Той е и първият слушател на началните глави от романа. Сатиричният тон, изобличаващ живота на руските помешчици, затруднява появата на книгата – едва след петата ѝ редакция тя е издадена (1842) и “бързо се пръсна в Москва, а после и в цяла Русия. Книгата се разграбваше. Впечатленията бяха различни, но еднакво силни” (Т.С. Аксаков). На някои от критиките, че Гогол клевети Русия, големият изследовател на литературата Белински отговаря: “Досега не е имало по-значително за руската общественост произведение”.
Цялото творчество на живелия само 42 години писател е извлечено от живота и духа на руския и “малоруския” (украинския) народ (за Гогол те са едно цяло), от тяхната история и неспокойното им съвремие. Драматизациите на повестите му “Шинел“, “Нос“, комедиите “Ревизор“, “Женитба” и днес пълнят театралните салони по света с поднесените по необикновено въздействащ начин истини за човека, обществото, ценностите на живеенето. В своите пътувания Гогол събира и записва фолклорното богатство на украинци и руси, което намира отзвук и в начина, по който описва света на своите герои. Дванадесетте години, прекарани в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия и най-вече Италия, разширяват хоризонта на авторовото мислене и разбиране за времето, в което живее, и му помагат да усети по-добре душата на своя народ. Във финала на “Мъртви души” писателят с много любов я сравнява с руска тройка, която препуска към неизвестното: “Ех, тройка, птица тройка, кой ли те е измислил?”.
*Създател на бюст-паметника на Гогол е академикът, членът на Президиума на Руската художествена академия и ръководителят на Катедрата по скулптура в нея, народният художник на Руската федерация Салават Щербаков. Неговата архитектурно-художествена дейност е насочена към монументалната и ансамбловата скулптура, реконструкции на градската среда, създаване на интериори. Сред многочислените произведения на Щербаков в Москва са: 17-метровият паметник на княз Владимир на Боровицкия площад (2016), паметникът на Калашников (2017), паметникът на конструктора на космически системи С. П. Корольов (2008), монументът в съавторство с Ковалчук – “В борбата против фашизма бяхме заедно” (2010), паметникът на легендарната жена-летец В. С. Гризодубова на Кутузовския булевард и др. Извън столицата най-известните му творби са: Монументът на Победата на Червената армия над Германия в израелския курорт Нетания (2012), паметникът на Гейдар Алиев в азербайджанската столица Баку (2005), паметникът на руската императрица Елизавета в германския град Баден-Баден (2008). Щербаков е автор и на редица скулптури, бюстове на забележителни личности от най-новата история на Руския – артисти, общественици, културни деятели. Проектирал е интериорът на Мемориалния музей на космонавтиката в Москва, на Двореца на Конгресите в Стрелна (в района на Петродворец в Санкт-Петербург). Носител е на Златни медали на Съюза на руските художници и Съюза на архитектите, както и на много други държавни отличия и награди.