(28.3.1868 – 18.6.1936)
“Красотата и мъдростта са в простотата” – в това е убеден разказвачът на обикновените селяни, работници, хората от социалното “дъно” Максим Горки (псевдоним на Алексей Пешков). Сам той започва живота си по най-трудния начин. Едва 4-годишен остава сирак, дядо му го учи да чете и пише, а баба му го заразява с любовта към народните песни и приказки. Бедността прекъсва образованието на момчето и то започва да работи като продавач на обувки, помощник на чертожник, в ателие за икони, хамалин. И всяка свободна минута чете. Така младият Алексей опознава и реалността, и необикновения свят на художествената литература. Опитът му да учи в Казанския университет (1884) се проваля, но животът сред градските бедняци оформя мирогледа му, среща го с идеите за революционното преобразуване на света. През 1891 г. излиза първият му разказ “Макар Чудра” за циганина, който учи писателя защо трябва да се пази от любовта. Двата тома “Очерци и разкази” (1898) потвърждават таланта му сред утвърдените писатели – Чехов и Л. Толстой се изказват възторжено за младия творец. Романът му “Майка” (1906) представя живота на работническата класа, на нейните социални идеали и дава начало на ново течение в руската литература – социалистическия реализъм. Други негови проявления са “Песен за буревестника”, “Тома Гордеев”, драмата “На дъното”.
Събитията след 1917 г. обаче не случват очакванията на Горки за по-добър и по-човечен свят. Разочарованията и критиките на писателя към ситуацията в Русия предизвикват изгонването му от страната. През 1928 г. той е поканен да се върне и е посрещнат с почести, политическата система го превръща в свое рекламно лице. Горки обаче продължава да пише по своя честен начин, организира и създаването на издателството “Световна литература“, което представя автори и произведения от различни националности и култури. Независимо от идеологическите манипулации, на които е подложено, творчеството на Горки остава като един от примерите за художественост в класическата литература.
*Създател на бюст-паметника на Горки е академикът от Руската художествена академия, наречен още “съвременният Роден” – Владимир Соскиев. Най-известните му произведения в областта на монументалното изкуство са паметниците на Защитниците на Владикавсказ (2002), на Марина Цветаева в гр. Турус, Калужска област (2007), на Коста Хетагуров в Санкт Петербург (2009), на А. С. Пушкин във Владикавказ (2013). Негови произведения са изложени в Третяковската галерия в Москва, в Държавния руски музей в Санкт Петербург, в Националната галерия в София и в частни колекции в няколко европейски страни. В парижкото гробище Сент-Женевиев дьо Боа е издигнат неговия паметник на руския осетински писател Гайто Газданов. Удостоен е със златен медал на Руската художествена академия, лауреат е на множество национални и международни награди.
