(15.09.1919 – 30.6.2002)
“Всяка работа е тъй: душица, ако ѝ не туриш – не сладѝ!” – казва един от героите на писателя, драматург, сценарист и публицист Николай Хайтов. Неговият живот започва с тежките години след Първата световна война и завършва на границата на новия XXI век . Три политически и ценностни системи се сменят през това време, а в творчеството на Хайтов героите са в някакъв свой свят, в който миналото трудно дава път на сегашното. Израснал в полите на Родопите, писателят познава живота на планината, на нейните хора, историята им, в която “дивото”, първичното, свободното често се спъва в консервативните граници на родовото, трудно променящото се. Визитната картичка на Хайтов са неговите “Диви разкази” (1967), по някои от които са създадени филми, получили международно признание – “Козият рог“, “Мъжки времена“, “Дърво без корен” и др. По сценарий на писателя е и любимият на много българи “Капитан Петко войвода” (1981), разказващ живота на защитника на Родопите, бореца за освобождението им от османското владичество. Общият тираж на книгите на Хайтов, преведени на много езици, е над 4 милиона екземпляра. За приноса му към развитието на българската литература и култура през 2000 г. писателят е удостоен с Орден “Стара планина” първа степен.
*Автор на бюст-паметника на Хайтов е неговият син, ученикът на проф. Величко Минеков, нестандартният художник Александър Хайтов. Една от първите му изяви като възпитаник на НХА е “Баща ми. Глава” и още с нея заявява различния си подход към скулптурирането. Днес произведенията му са разпознаваеми с неочакваните си художествени решения – светещите очи на статуята на цар Самуил в София, “пеещото копито” на коня на Паметника на ген. Колев в Добрич, от което звучи старият български химн “Шуми Марица”, скулптурата на Николай Хайтов в с. Гулянци, която сякаш говори. Негови са и Паметникът на Добри Войников в Шумен, мемориалът на жертвите от атентата на гара Буйново, Паметникът на цар Иван Срацимир във Видин, скулптурната композиция на Хайтов и един от героите му пред входа на Драматичния театър в Смолян. Произведения на художника има в Националната и Софийската художествена галерия, в художествените галерии на Пловдив, Смолян, Стара Загора, Шумен, в частни колекции в България и чужбина.
