(15.10.1859 – 1.1.1906)
На 6 март 2018 г., в присъствието на министъра на културата на Република Северна Осетия – Чермен Дудаев, и скулптора Ибрагим Хаев, беше открит паметника на Коста Леванович Хетагуров.
Основоположникът на осетинската литература има трудна съдба. Роден е в с. Нар, Северна Осетия, в семейството на офицер от руската армия. Майка му умира, когато е само на 2 м. – това е неговата най-голяма болка и една от темите, за която пише през целия си живот. Завършва прогимназия във Владикавказ, след което се преселва в Кубанска област, където основава селото Георгиевско-Осетинское (днес то носи името на поета). До 1881 г. учи в Ставрополската гимназия и през август същата година е приет с една от двете стипендии в Петербургския университет по изобразителни изкуства. Две години по-късно стипендията е спряна и през 1885 г. младият творец се завръща в родната Осетия, където прекарва най-тежките си години. Заболява от туберкулоза, но не престава да се занимава с литература, публицистика, рисуване.
Хетагуров пише поезия на руски от ученик. Когато се завръща в Осетия, там все още няма литературни издания. Но поетът започва да създава творби на родния си език и през 1889 г. излиза поемата “Фатима”, а по-късно – “Пред съда”, “Плачещи скали” и етнографският очерк “Дама”. В тях Хетагуров говори за трудния живот на осетинците и изказва свободолюбивите си идеи. С книгата си “Моят подарък за осетинските деца” той поставя началото и на осетинската детска литература. Завършва живота си във Владикавказ – болен, самотен, но с отворено за хората и изкуството благородно сърце.
*Бюстът е дело на талантливия осетински скулптор, член на Съюза на художниците, Ибрагим Хаев. Той е наследник на своя баща – Владимир Хаев, но вече се ползва с името на твореца, който изразява душата на Осетия. Неговите творби на открито – “Магаренце с кученце”, “Момче с фотоапарат”, както и фигурите на двамата мъже, които играят табла на пейка в центъра на Владикавказ (“Нардисты”), вече са се превърнали в емблеми на осетинската столица с духа на човечност и природната простота, която излъчват.
