(19.5.1915 – 12.4.1981)

Името на Николай Илбеков се свързва с най-големите постижения на художествената литература и обществения живот на Чувашия. Освен писател, той е участник и репортер във Великата отечествена война, за което е награден с орден “Червена звезда” и много медали, един от които е за Освобождението на България. Учител, преводач, създател на книги за деца, Илбеков няколко пъти е избиран за депутат в Чебоксарския градски съвет на трудещите се. Той е и първият, получил званието “заслужил писател на Чувашката АССР”. Написал е повече от 20 книги – романи, разкази и повести. Най-известната му творба, преведена и български език, е романът “Черен хляб” (“Хура çăкăр”), в която са описани дореволюционните събития от 1905 – 1907 г. и всичко от бита, културата, празниците и обичаите на чувашите и татарите. Вълнуваща е и историята в “Часовник” (“Тимěр”) за съселянина на писателя – поета Владимир Бараев, загинал на фронта. За Илбеков докторът на филологическите науки Е. В. Владимиров споделя: “Той вървеше с разтворена душа, с него ти се искаше да говориш за всичко открито, без премълчаване…”.

*Паметникът на Николай Илбеков е създаден от скулптора, писателя, чувашкия академик и академик на Международната академия по българознание иновации и култура (МАБИК) – Николай Кондрашкин. Той нарича себе си “волжки българин” и посвещава живота и творчеството си на изучаването на историята и културата на чувашкия народ. В книгата си “Българиада” (“Болгариада”) Кондрашкин разказва за връзките на чувашките писатели и учени с техните български събратя, доказващи непрекъсващите във времето отношения между Волжка и Балканска България. Като скулптор, той създава образите на Пушкин, Емелян Пугачов, Котраг, Чапаев и много други забележителни исторически личности. Носител е на множество национални и международни награди.