Иля Илф – Иехи́ел-Ле́йб А́рьевич Фа́йнзильберг
3 октомври 1897 – 13 април 1937
Евгений Петров – Евгений Петрович Катаев
30 ноември 1902 – 2 юли 1942
„Животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто като чекмедже. Само трябва да знаете как.“ Тази житейска философия е изказана от един от най-колоритните герои не само в руската, но и в световната литература – „великият комбинатор“ Остап Бендер. Неговите невероятни приключения, предизвикващи много смях и замисляне, са разказани в романите „Дванайсетте стола“ (1928) и „Златният телец“ (1931) от двама не по-малко известни комбинатори на литературното с историческото и социалното – руските писатели, родени в Одеса, Иля Илф и Евгений Петров. Събира ги бащата на Евгений – Пьотр Катаев, също писател, чийто по-голям син е авторът на популярните в Русия повести „Самотна лодка се белее“ и „Синът на полка“ – Валентин Катаев. През 1927 г., подобно на Ал. Дюма-баща, Пьотр Катаев поставя на двамата младежи задачата да подготвят чернова на роман за търсене на скрито в един стол съкровище, която той после да „дооправи“. Остап Бендер изобщо не е присъствал в замисъла му. Но Иля и Евгени се сещат за Осип Шор – техен познат писател от Одеса, авантюрист с живо чувство за хумор и увлекателен разказвач. Неговият образ и незабравимите му истории стават основата на литературния герой, около когото се развихрят всички събития. Когато след няколко месеца прочита вече готовия роман „Дванайсетте стола“, Катаев-баща разбира, че няма нищо за дооправяне, защото се е появил нов творчески тандем, на който му предстои световноизвестно бъдеще. Така и става. Смехът е оръжието на авторите срещу пошлостта, глупостта и фалшивия патос на действителността на малките хора, манипулирани от лъжеца измамник. Продължението на неговите авантюри в „Златният телец“ затвърждава популярността на двойката писатели, а романите им са една от визитните картички на руската литература от първата половина на ХХ век. По-късните екранизации на произведенията през 1968 и 1971 г. превръщат изпълнителите на Остап Бендер великолепните комици Сергей Юркин и Андрей Миронов в любими артисти на хората по света, гледали филмите.
За 10-годишното си съвместно творчество Илф и Петров създават още сатирически повести, новели, киносценарии, а след пътешествието им в САЩ през 1935 – 1936 г. излиза и художествено-документалната книга „Едноетажната Америка“ (1937). За писането заедно споделят: „Да пишем двама, беше не два пъти по-леко… а десет пъти по-трудно. Ние непрекъснато ожесточено се критикувахме…“ И двамата си отиват от живота млади, ненавършили 40 г., но читателите им и днес помнят наизуст култови фрази от речника на „великия комбинатор“. Защото талантът се отличава и се запомня.
*Автор на интересното художествено решение “2 в 1” на бюст-паметника на Илф и Петров е доцентът от Московската художествена академия „В. Суриков“ Александър Миронов. Ученик в живописта и скулптурата на академиците М. В. Переяславец и Н. В. Колупаев, Миронов завършва академията с „червена диплома“ за отличен успех и се утвърждава със свой оригинален авторски почерк. Негови творби присъстват в музейните експозиции на Москва, Анкара и в частни колекции в Русия, Франция, Германия, Канада. Създател е на Паметника на военния капелмайстор и композитор И. Шатров в гр. Тамбов, на Паметника на ликвидаторите на земетресението в гр. Спитак (Армения), на редица скулптори в „Квадрата на Пълководците“ в Москва, на първия в Русия паметник на композитора В. М. Халилов и др. Носител е на сребърен медал на Руската художествена академия и на златен медал на Съюза на художниците в Русия.
