(13.3.1909 – 27.1.1944)

Ефенди Капиев живее само 35 години, но успява да остави значима следа в прозата, поезията, публицистиката, фолклористиката, литературната критика на дагестанската и руската култура. Лакец по произход, роден в семейството на гравьор и ювелир, Ефенди прекарва детството си в Ставропол, където учи руски и се запознава с творчеството на Пушкин и Колцов. През 1919 г. семейството се завръща в Дагестан, а синът им постъпва в педагогическото училище-интернат на Буйнакск, където научава и кумикски. По-късно бъдещият творец пише и на трите езика, а това му дава възможност и да ги превежда един на друг. Младият мъж си поставя за цел да запази и покаже на света народното богатство на своите земи – той обикаля Дагестан, събира и записва устното творчество на предците си, което превежда на руски и издава в няколко сборника и антологии. От 1934 до 1937 г. Капиев е помощник на големия лезгински поет Сюлейман Сталски, от когото научава много. През 1940 г. в Москва излиза поетичната му книга “Резба по камъка“, създадена по мотиви от устното творчество на планинците. Заради проблеми със здравето, Капиев не участва пряко в Отечествената война, но работи като военен кореспондент, от което се раждат неговите “Очерци от фронта“. След ранната му кончина през 1956 г. всичките му записки са обединени в едно издание – “Тетрадки” (“Записные книжки”).

*Бюст-паметникът на Ефенди Капиев е дело на родения в Лакска област на Дагестан, но живеещ в Узбекистан скулптор Магомед-Али Алиев. Богатата му творческа биография започва като наставник на млади художници и продължава с изработване на паметници на най-значимите исторически личности от родината му и Узбекистан. В столицата на Дагестан се издигат неговите паметници на Расул Гамзатов, Гасан-Гусейн Камалов, Абдурахман Даниялов и др. Много узбекистански градове, учреждения, войнски части са украсени с изработените от Алиев скулптури  на Амир Темур, Алишер Навои, Ибн Сино (Авицена), Сабир Рахимов и др. През 2004 г. в планинското селище на Дагестан – Кумух, е поставен неговият паметник на лакската героиня Парту Патима, повела своя народ срещу жестокия завоевател Тамерлан (1396). За приноса му към изкуството и културата на двата народа Мохамед-Али Алиев е удостоен със званието “Заслужил художник на Република Дагестан”, носител е на сребърен медал на Художествената академия на Узбекистан, на медал “Расул Гамзатов” и на още много отличия и награди.