(26.10.1787 – 26.1.1864)

Всяка година през първата седмица на ноември в училищата и детските градини на Сърбия се чества седмицата на Вук Караджич – децата пеят, рисуват, рецитират, изучават делото му, четат приказките, които е събирал за тях. Така от най-ранна възраст сърбите разбират значението, което има великият радетел на езика и културата им. Родителите дали на сина си името Вук (Вълк), защото предишните им деца умирали и така искали да защитят малкото момче от лоши сили и болести. Магията е подействала и Вук Караджич става най-значимата личност на XIX век, определила развитието на сръбската духовност. Той се ограмотява сам, по-късно учи във Виена, защитава докторат и посвещава голяма част от живота си на изследването и разпространяването на сръбския фолклор – издава 6000 страници с произведения на народното творчество. Занимава се и с литературна критика, като дава насоки за развитието на художествената литература. Но най-голям е приносът му за утвърждаване на разбираемия говорим език като книжовен с въвеждането на така наречената “вуковица” или сръбска кирилица. Караджич оказва влияние и на Българското възраждане – той пръв публикува цикъл с български народни песни и показва на света граматическите особености на българския език с изследването си “Додатък към Санкпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особен поглед към българския език” (1822).

*Автор на бюст-паметника на Вук Караджич е сръбската скулпторка Убавка Тончев, която е завършила НХА в София и вече 40 г. живее и твори в семейната къща в Долни Дъбник заедно със съпруга си – Константин Симеонов-Костика. Нейни творби са изложени във всички големи български галерии. Ценители от Италия, Гърция, Белгия, Сърбия, Германия, Норвегия също притежават произведения, създадени от Убавка. Участва с много колективни и самостоятелни изложби на международни културни форуми.