Скулптурата на Омуртаг (VIII в. – 831), известен като строителя на Първото българско царство, е изправена до внушителна колона, на която е изписан познатия на всички българи завет на владетеля: “Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.”

Така Омуртаг предава на поколенията смисъла на човешкия живот – да оставиш следа, с която да бъдеш запомнен. И дава личния си пример за оставане в историята. Синът на Крум успява да възстанови Плиска след разрушаването ѝ от император Никифор, построява нов хански дворец с тронна зала, укрепва защитните съоръжения на Плиска. По-късно строи и друг дворец на Дунав, изгражда водопроводи, мостове, засилва държавата икономически и дава възможност за развитие на културата ѝ. Множеството надписи от неговото царуване говорят, че Омуртаг е съзнавал значението на словото като една от следите, които съхраняват спомена за направеното от живелите преди нас. Управлява от 814 до 831 г.