На верния ученик и последовател на св. св. Кирил и Методий и създател на кирилицата – св. Климент Охридски, също е отделено специално място в галерията.

За него проф. Илия Илиев казва: „В резултат от изследванията, епохалното му дело би могло да получи кратката, но точна дефиниция: “плодотворна многостранност”. Съвременниците, а и обемното му творчество, представят Климент като най-разностранно надарената личност в България в края на ІХ и началото на Х век. Климент следва Константин-Кирил и Методий още от времето на пребиваването им в манастира Полихрон. По време на мисията в Рим той е един от тримата Кирило-Методиеви ученици, които папа Адриан II ръкополага за свещеници. Като книжовник в царския двор в Плиска и по-късно като ръководител на основаната от него по заръка на Борис Охридска книжовна школа, Климент обучава над 3500 ученици. Той преписва на кирилицата, която е създал, богослужебните книги и пише свои оригинални писания, като „по най-достъпен начин обяснява християнските тайнства (твърде абстрактни за обикновените хора), а чрез разказите си за християнските празници привлича народа трайно към живота на църквата. Талантлив оратор и проповедник, той увлича хората не само със слово, но и със завладяващия пример на делата си.“

Климент е първият епископ, който извършва богослужение на български език. Благодарение на неговите пространни жития за Константин-Кирил и Методий, днес ние знаем в подробности живота на двамата светци. За живота на книжовника пък научаваме от византийския архиепископ Теофилакт Охридски, който разказва с голямо възхищение за делата и творчеството му. Климент доживява дълбоки старини. Умира на 27 юли 916 г. и е погребан в неговия любим манастир на Охридското езеро. Канонизиран е за светец, а гробът и мощите му са обект на поклонение.