“Прелитат и по-ниско от кокошките орлите, но никога кокошки не ще стигнат висините!” Поуката от баснята “Орел и кокошки” е едно от над 200-те послания, които отправя към хората от своето време “руският Лафонтен” – Иван Крилов. Майсторът на кратките поетични изобличения на човека и обществото всъщност е самоук. Роден в семейството на обеднял царски офицер, Иван получава като наследство от баща си умението да чете и един сандък с книги. Богатите съседи допускат момчето да слуша уроците по френски на техните деца и то научава езика на Лафонтен, запознава се и с произведенията му. Първите му неуспешни литературни опити са в областта на комедията, но едва след 1809 г. започва истинският творчески подем на баснописеца. Книгите му се четат и разпространяват сред всички слоеве – и бедните, и богатите намират в тях по нещо от и за себе си. Много от поучителните изрази в басните на Крилов започват да се използват като пословици в разговорния език. Най-популярните му творби са “Сполучилият слон”, “Вълк в кучкарник”, “Остарелият лъв”, “Маймуната и очилата”. Превежда на руски и басните на своя френски учител.

За личния живот на Крилов има много весели разкази, които звучат като вицове. Писателят бил невероятно разсеян и имал завиден апетит. Понякога слагал в джоба си нощно боне вместо носна кърпа и се секнел в него. Не обръщал внимание на външния си вид и дори в императорския двор се появявал с пробити ботуши. Но това не попречило на популярността му и приживе тя се сравнявала с известността на неговите съвременници Пушкин и Гогол.

*Автор на бюст-паметника на Крилов е един от най-талантливите млади руски скулптори Алан Казиев. През 2010 г. Казиев завършва МГАХИ “В. И. Суриков” в Москва и настоящем се занимава с творчество.