(13.3.1922 – 17.6.2006)

“Така се случи – старците калмики аз много пъти изучавах – внимателно по бронзовите ликове на миналото търсейки печата.” Тези стихове на народния калмикски поет, журналист, политик Давид Кугультинов изразяват връзките му със съдбата на неговите  предци. Сънародниците му го наричат “начало на всички начала”, а поезията му – философия на живота. Когато е на 12 г., публикуват първото му стихотворение, а след постъпването в Калмицкия педагогически институт през 1940 г. излиза и първата му стихосбирка “Юношески стихове” (“Стихи юности”). Участва в Отечествената война като военен кореспондент на Украинския фронт. По време на депортацията на калмиките е заточен в Сибир (1944), а година по-късно е осъден за стихове в защита на неговия народ и е изпратен в Норилск, където преживява 10 години. През 1956 г. е реабилитиран, завръща се в родината си, завършва Литературния институт “М. Горки” и от 1961 е председател на Съюза на писателите в Калмикия. Творчеството му, събрано в 3 тома, е повлияно от фолклорния епос “Джангар”, трудната история и настоящето на неговия силен народ.

*Автор на бюст-паметника на Кугультинов е художникът, създал герба и знамето на Република Калмикия – Бата Ердниев. Цветовете на флага са златистото и синьото, символизиращи слънцето, будизма и вечността на небето, а лотосът в центъра указва петте континента и четирите посоки на света и изразява единството на калмиките с всички хора на Земята. Гербът пък свързва миналото с бъдещето – четирите преплетени кръга припомнят племенния съюз на предците, а орнаментът “зег” символизира номадския дух на народа и неговия бъдещ разцвет.