(4 (16).03.1877 – 6.06.1926)

Бурно прожить,
Жадно дышать,
Горечь испить,
Радость вкушать,
Через беды-несчастья
Смело идти —
Вот для чего
Стоит родиться!
„Бурно да живееш, жадно да дишаш, мъка да изпиташ, радост да вкусиш, през беди-нещастия смело да вървиш – ето за това си струва да се родиш!“. Това е житейското и творческото верую на създателя на якутската поезия Алексей Кулаковски. Сред своя народ той е известен с псевдонима Өксөкʏлээх Өлɵксɵй (Ексекулеех Елексей), който може да се преведе като „Орелът Алексей“. Өксɵкʏ е приказно-шаманска птица с две или три глави – в традицията на якутите тя е свещена и е тотем на много от родовете. Знае се, че поетът е имал сред предците си жреци и сам той е бил възприеман като шаман със своите точни предсказания за съдбата на родината и света. В известното си „Писмо на якутската интелигенция“ (май, 1912) той предрича бъдещето на родствения киргизки народ, държавното решение за заселването на якутските земи, експанзията на Китай и неговия икономически прогрес. В поемата „Сънят на шамана“(“Ойуун түүлэ“, 2010), което се приема за творческа програма на Кулаковски и връх в поезията му, пък се говори за революцията в Русия, за войните с Германия: „От всички велики народи на Европа, един ме ужасява – настръхват косите ми, тресе се тялото ми – това е Германия.“
Първите си творби Кулаковски пише на руски, но в 1900 г. написва „Заклинание Байаная“ („Байанай алгыһа“), което се определя като първото произведение на якутската писмена литература и култура. Самият поет, който е и пътешественик, изследовател на якутския фолклор и вярванията на народа, участва в създаването на якутската писменост, като добавя към руската кирилица допълнения за по-доброто изразяване на своя език. В експедициите си преминава разстояние, равно на два пъти обиколката на Земята. За сравнително краткия си живот успява да направи много за утвърждаване на якутската култура: пише разкази и стихотворения за детски христоматии, създава правилата на якутското стихосложение, пише статии за якутския език, събира и подрежда над 1000 пословици, които превежда и на руски език. Първият президент на Якутия – Михаил Николаев, оценява делото на „Орела Алексей“ като „жизнен подвиг на мислителя и пророка, чийто пример ще помага за откриването и съхраняването на смисъла на живота“.
*Бюст-паметникът на Алексей Кулаковски е дело на водещия якутски скулптор и член на Творческия съюз на художниците в Русия – Афанасий Романов. През 1986 г. той завършва МГАХИ „Вл. Суриков“ в Москва при проф. М. Ф. Бабурин и се завръща в родината си. От 1985 г. до днес участва в много значими всеруски и международни изложби. Негови произведения притежават частни колекции от Канада, Австрия, Япония, както и музеи в Русия. От 1997 г. А. Романов е председател на Съюза на художниците в Якутия. В момента е доцент в катедрата по Архитектура и градско строителство в ИТИ СВФУ „М. К. Аммосов“.
Творчеството му е в областта на монументалната, кавалетната и декоративната скулптура. Най-известните му произведения са: Паметникът на А. Кулаковски в столицата на Якутия (2002), монументът на основателя на Якутия – първопроходеца П. И. Бекетов, на брега на р. Лена до с. Жатае е паметникът „Ленският капитан“; темата за майчиния подвиг се проявява в паметника на Ф. Н. Малгина (с. Баяга), загубила и 5-мата си синове във войната, както и в монумента Майка-Якутия (2013) на езерото Сайсари. През 2015 г. е завършена серия с бюстове – Хаптагайската алея на героите от гражданската война. През 2016 г. за Алеята на професорите в Якутския пединститут са създадени 18 портрета и 4 барелефа. През октомври 2017 г. е открит паметникът „Слава на студентските отряди на Якутия“.
За приноса му в развитието на Якутската култура и изкуство, за дейността му като преподавател, който предава опита си на по-младите, А. Романов е удостоен със звания и отличия: Народен художник на република Саха (Якутия), Златен медал на творческия съюз на руските художници и много други.