През 869 г., изтощен от трудните пътувания по време на просветителските мисии, Кирил заболява тежко. На неговия смъртен одър в Рим Методий му признава, че също е уморен и смята „да слезе от планината“ – да се откаже от духовните дела. Но Кирил го моли да не изоставя общия им дълг и да продължи започнатото в името на славянското просвещение във вярата.