(15.1.1895 – 15.5.1925)
“Ще възкресим ний човека свободен в света” – тези думи от поемата “Септември” на Гео Милев могат да бъдат мото на цялото му творчество. Изказани една година след кървавия погром на Септемврийското въстание, те изразяват съкровения идеал на поета, гражданин, публицист, издател, преводач на руски и европейски автори: “Човекът преди всичко! Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог.” В своя кратък 30-годишен живот самият Гео Милев се проявява като невероятен човек и творец. Той опознава страшното лице на войната, която му отнема окото, но се докосва и до културата на държавата завоевател Германия, където се лекува и получава много повече, отколкото е загубил. След завръщането си в България (1919) работи активно, за да приложи наученото в трудните условия на следвоенните политически режими. Създава модерна критика, модерна литература (“Ад”, “Жестокият пръстен”), която разтърсва, разглобява действителността, показва грубостта ѝ, за да предизвика реакция и отговори на най-болезнените въпроси – за смисъла на отечеството, за превръщането на “вековната злоба на роба” в “пурпурен гняв величав”, който ще отвори новия път на човека: “един безконечен възход – нагоре! нагоре!”. Властта унищожава поета, но не и убедеността му, че един ден “Земята ще бъде рай! Ще бъде!”.
*Автор на бюст-паметника на Гео Милев е плевенският художник Константин Симеонов-Костика. Със своята съпруга – скулпторката Убавка Тончев, живее над 40 г. в Долни Дъбник, далеч от суетата на пренаселените пространства. Работи в областта на монументалната скулптура, малката пластика в камък и бронз. През 2016 г. става носител на наградата “Св. Пимен Зограф”. През 2017 г. за Коледа в центъра на Плевен Константин Симеонов издига двуметровия паметник на любимия на всички българи плевенчанин – певеца Емил Димитров. Костика си отиде на 26.03.2019, но остави завета си “да вървим с усмивка през този тъжен свят”.
