(5.5.1913 – 1996)

“Великият оптимист” – така дагестанците наричат лезгинския поет, роден в аула Куруш – най-високо разположеното селище в Европа, заобиколено от величествени планини. Чистотата и красотата на родната природа зареждат живота и творчеството на Шах-Емир Мурадов с много любов и вяра в човешкото добро. Започнал професионалния си път като учител по математика, той се превръща в един от най-нежните лирици не само в дагестанската литература. Стиховете му са толкова мелодични, че много от тях се превръщат в песни. Още заглавията на книгите му подсказват оптимистичния дух, които излъчват произведенията му – “Щастливият Дагестан”, “Бели гълъби”, “Слава на човечността”, “Колко е синьо небето”, “Слънце“. Неговата романтична поема “Легенда за любовта” е отправена към всички млади хора, които встъпват в живота с надежда да преживеят това велико чувство, а стиховете, посветени на майка му, вълнуват с нежността и преклонението пред най-святото за всеки човек. Мурадов превежда на лезгински и много поети от различните народности в Русия.

*Създател на бюст-паметника на Шах-Емир Мурадов е професорът, завеждащ катедрата по изкуства в института “Смолни” (Санкт Петербург), член-кореспондентът на Руската художествена академия, заслужилият художник на Русия и Дагестан – лезгинският скулптор Шариф Шахмарданов. Той е автор на над 20 монументални произведения, след които 12-метровия паметник на конника в столицата на Дагестан, символизиращ “Защитата на Отечеството” от всички во́йни-герои, живописното пано в аулата на Дагестанския университет “В света на науката”, мозаечното платно на централния прощад в гр. Дербент, металната скулптурна композиция “Дагестан – БАМ” на станцията Кунерма (Байкало-Амурската магистрала). Участвал е в множество национални и международни изложби, а творчеството му е отличено с най-високи държавни награди и признания.