(17.11.1906 – 13.07.1937)

На 25 август 2022 г. Алеята на писателите в Двор на кирилицата беше оживена от гостите, дошли за откриването на нейния 49-и писателски бюст-паметник. Той е на един от основоположниците на монголската литература Нацагдорж Дашдоржийн. Посланикът на Република Монголия в България – Нейно превъзходителство Лхагвасурен Саянаа – преряза лентата и откри паметника, а членове на монголската делегация и домакини изпълниха богата музикална и танцова програма. От българска страна събитието уважиха почетният консул на Монголия в Русе – Камен Милков, заместник-кметът на Община Шумен – Найден Косев, председателят на Асоциация на българите по света – Младен Станев и др.
Това е моята родина –
Красивата страна Монголия.
Много богата земя между Алтай и Хянга,
благословената земя на родителите ми,
земя на мир под лъчите на златното слънце,
място, което блести вечно в сребристата лунна светлина…
С тези думи от стихотворението „Моята родина” монголският поет, общественик, основоположник на монголската литература Нацагдорж Дашдоржи изразява възторга и преклонението си пред най-скъпото за всеки човек – неговата родина. Бедното селско момче, родено в Гун Галуутай на монголската провинция Тушит Хан, остава без майка на 7 г. и израства при баща си Дашдоржийн Церендоржи, който работи във военното министерство. От деветгодишен Нацагдорж работи като чирак, но и много чете. Изучавайки книгите, свързани с историята на езика и литературата, той започва да вижда света и да опознава живота. Само на 15 години младежът е назначен като помощник на генерал Д. Сухбаатар и секретар на Военния съвет. През април 1922 г. става член на Монголската народна партия, а през 1923 е избран за член и секретар на нейния Централен комитет. Една година по-късно заминава да учи във Военно-политическата академия в Ленинград, а след още две години, заедно с други 5-ма студенти – в Германия. До 1929-та година Н. Дашдоржи учи езици, чете вестници, списания, източни и общи науки в Берлин и Лайпциг, където се запознава с творчеството на руски съветски и световни класически писатели и учени на техния роден език. След завръщането си в Моголия работи в столицата Улан Батор като литературен сътрудник във вестник, сътрудник в Научния институт, а от 1934 г. става ръководител на отдела за история и поезия. От края на март 1937 г. е назначен като професионален писател в Централния театър. Женен е за рускинята Нина Чистякова, от която има дъщеря.
Нацагдорж Дашдоржийн е първият преводач на монголски език на Ги дьо Мопасан, Едгар По, разказите на Джек Лондон и приказките от „1001 нощ”. Наречен е от съветския писател Валентин Катаев „монголският Пушкин” заради преводите, които Нацагдорж прави на най-значимия руски поет. Личното му творчество е вдъхновено от историята и съвремието на монголския народ. За краткия си 30-годишен живот Н. Дашдоржи създава много произведения, сред които „Тъмната скала” (1930), „Степна красота” (1931), „Да живее многочисленото монголско потомство” (1934), сборникът с разкази „Невидяно” (1935), „Трите чудеса на света” (1935) и др. През 1966 г. е учредена литературна награда на името на Нацагдорж Дашдоржи, а през 1981, по инициатива на Съюза на монголските писатели в родното му място е мемориален камък с фрагмент от творбата му „Моята родина”.
Бюст-паметникът на Нацагдорж Дашдоржийн е изработен от младия монголски скулптор Санчирболд Ганхуягийн – възпитаник на Санк-Петербургската художествена академия „Иля Репин”– и е дар на Двора на кирилицата от посолството на Република Монголия в България.