(1803 – 24.8.1868)

Творческият път на класика на молдовската и румънската литература се определя от една знаменателна среща, когато е още много млад. През 1821 – 1823 г. той често е в Кишинев, където се запознава със заточеника Пушкин. Именно с преводи на негови произведения Негруци започва литературните си занимания. Докато превежда, той се възхищава и се учи от големия руски поет. По същото време прави и своите първи художествени опити (“Моите бесарабски забавления”). Без да участва пряко в революционните движения преди 1848 г., със своите статии и силата на словото (“Вандализъм”) Негруци защитава демократичните промени и националната култура. Романтичните му повести “Зое” (1837) и “Скок” (1840), историческият портрет на молдовския княз Александър Лепошняну (XVI в.), сборниците с народна поезия го определят като един от най-значимите писатели не само в неговото време. Малко преди смъртта му е избран за академик на Румънската академия.

*Автор на барелефа е Бехчет Данаджъ.