През 851 г. по-големият от солунските братя – Методий, се замонашва в манастира Полихрон, разположен в планината Олимп, в местността Витиня. Същата година, след завръщането си от мисията при сарацините, Константин-Кирил отива и заживява при брат си в манастира.

Оттогава двамата започват да мислят каква писменост е нужна на славяните, за да се научат да четат християнските книги. През 855 г. създават азбука, която наричат „глаголица“. Името ѝ идва от „глагол“, което в повечето славянски езици означавало „дума“, оттам се образувало и „глаголати“ – „говоря“. Така името на глаголицата е подсказвало, че с нейните знаци може да се говори писмено. А който може да говори писмено, може и да чете. Тоест да прави най-важното – да научава нови неща. Затова в българския, руския, сръбския и други славянски езици по-късно думата „глагол“ е започнала да означава „действие“, правене.