26 май (6 юни) 1799 – 29 януари (10 февруари) 1837

“Нашето всичко“, “слънцето на руската поезия” – така най-кратко руските хора определят какво е за тях Александър Сергеевич. За своите 37 земни години той създава внушително по обем творчество, което се превръща в световен образец за литература и дарява безсмъртието на своя автор. Пушкин е създателят на руския художествен език, който може да се чете и разбира от всички. Наричат го “енциклопедист на руския живот“. Неговата поезия (“Я помню чудное мгновение…”), поемите му (“Цигани”, “Руслан и Людмила”), романът в стихове “Евгений Онегин”, повестите (“Добровски”, “Капитанската дъщеря”), драмите му (“Борис Годунов”) са исторически и духовен портрет на Русия и руския човек в неспокойните десетилетия от началото на XIX век.

Пушкин е богата личност с противоречив характер. Образовен, несъгласен със социалната несправедливост (заради което няколко пъти е в заточение), ценител на женската красота, обичащ хазарта и свободата, той твори навсякъде и по всяко време – още на гимназиалната скамейка в Царско село (днес гр. Пушкин), в майчиното си имение Михайловское, в Одеса, в императорския двор… Благородното му потекло, смесено с африканската кръв на прадядо му Абрам Ханибал, го прави човек на честта, което довежда до ранната му смърт в дуела с обожателя на жена му.

Българската следа в творчеството на Пушкин са стихотворението и повестта “Кърджалия“, посветени на живота на бесарабските българи в Молдова и най-вече – на легендарния Стоян Индже войвода, за когото поетът казва: “кърджалия на турски означава рицар, смелчак”. Сред множеството паметници на поета в Русия и по света своето достойно място вече ще има и бюстът му в Алеята на писателите в Двора на кирилицата.

*Изработката на бюст-паметника е на Степан Сагайко – заслужил художник на Русия, президент на Международната обществена организация на художниците (МООХ) “Златният квадрат”, професор в Строгановския университет.