(24.10.1929 – 21.1.2004)
На 26 март 2019 г. Алеята на писателите се обогати с трима от най-забележителните представители на съвременната българска литература – Йордан Радичков, Любен Дилов-баща, Петя Дубарова. Паметникът на Радичков е създаден от неговия приятел проф. Емил Шопов, който присъства на церемонията заедно със сина и дъщерята на писателя. Бюстът на българския фантаст Любен Дилов-баща, създаден от Димитър Рашков, е първият паметник на писателя и беше открит от неговия син Любен Дилов, а изящната скулптура на Петя Дубарова, създадена от нейната съгражданка Снежанка Стоянова, беше открита от сестрата на поетесата.
„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!“ Тази практична мъдрост на врабеца разказвач от книгата „Ние, врабчетата“ изказва характерния начин, по който роденият в българския Северозапад самоук писател Йордан Радичков изгражда своите истории – простичко, с проверени примери, с природно чувство за хумор и с много уж обикновени герои, изпадащи в най-невероятни ситуации. Определян като създател на магическия реализъм в литературата ни, Радичков променя представите за „какво и как може да се пише“ и оставя един завладяващ свят със свои граници, език и повтарящи се неповторими присъствия. На всичко отгоре се появява в един от най-идеологизираните моменти – 60-те години на ХХ век, когато социалистическите „идеали“ са превърнати в художествена норма. Но той или се прави, че тя не съществува, или я пародира с приказните си метафори („Привързаният балон“, „Верблюд“ и др.). Дори само от заглавията на книгите му – сборниците с разкази „Шарена черга“ (1964), „Свирепо настроение“ (1965), „Козята брада“ (1967), „Барутен буквар“ (1969), романите „Всички и никой“ (1974) и „Прашка“ – се усеща магията на неговата художествена действителност, много различна от патетичната литература на „социалистическото строителство“. Драмите му от 70-те години – „Януари“, „Лазарица“, „Суматоха“, „Опит за летене“, продължават стилистиката на прозата в още по-откровени и въздействащи противопоставяния на зависещата от партийните повели сегашност. Всъщност Радичков няма проблеми с властта. Тя някак оставя алтернативния писател на неговите мистични фантазии и дори го подкрепя, неразбирайки докрай казаното между редовете (само екранизацията на „Привързаният балон“ е потулена и стига до широката публика доста години по-късно). Произведенията му са преведени на 37 езика, два пъти е номиниран за Нобелова награда, носител е на националните литературни награди „Добри Чинтулов“ (1980) и „Петко Славейков“ (1998). Присъден му е „Аскеер“ (1996) за развитие на театралното изкуство, през 2000-та година е удостоен с орден „Стара планина“ I степен за цялостен принос в българската култура, а през 2003 получава и Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. Умението на Йордан Радичков да разбира, обича и прощава на хората е изказано с усмивка в думите му: “Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
*Майсторът, изваял бюста на Йордан Радичков, е неговият голям почитател и приятел – професорът от НХА, избрал да живее в село Мали Дрен, Пернишко, Емил Попов. Той вече е преживявал вълнението от създаването на образа на „бай Йордан“ – признава, че много се е притеснявал как хората ще възприемат неговия скулптурен портрет, който днес се издига до Академията. И други значими българи увековечава скулпторът – пред БНБ се издига внушителната фигура на Атанас Буров, а в градската градина на София се намира паметникът на любимия на цяла България артист Григор Вачков. В парка на Хуго Вутен в Белгия пък се „разхождат“ неговите бронзови бикове. Монументални творби на Емил Попов са и „Предела“, паметникът на Илия Бешков в Плевен, фигурата на Ванга в Рупите, композиция на Националния стадион и др. Произведенията му са част от национални и международни колекции (Италия, Русия, Чехия, Норвегия, Южна Корея). Представял е свои самостоятелни изложби в много градове у нас и по света. Най-скъпите на сърцето си творби художникът пази в своята селска къща, където през лятото събира студентите си и продължава да ги учи на изкуство и човечност.
