Много скоро обаче царят монах разбира, че Владимир Расате, когото е назначил за владетел, прави всичко възможно „да възвърне новопокръстения народ към езическите обреди“. Борис-Михаил не може да приеме унищожаването на всичко, което е било смисъл на живота му, и през 893 г. излиза от манастира, избожда очите на Расате и го сваля от престола. Свиква в Плиска събор, на който обявява за цар третия си син Симеон, „като го заплашил пред всички, че ще изтърпи същото наказание, ако с нещо отстъпи от християнството“.

Така Симеон вместо да стане глава на българската църква, за каквото е бил подготвян, се оказва в ролята на цар. Преди това обаче Борис-Михаил обявява Преслав за столица, изгонва от България всички гръцки духовници, които Расате бил допуснал, и назначава на тяхно място български.