(06.11.1945 – 16.05.2009)

Българската арменка (или арменската българка) е не само забележителен творец, но и първият посланик на Армения в България (1994 – 2005). Съдбата ѝ е близка на героите от Яворовото стихотворение “Арменци” – нейните родители се преселват от Турция през 1915 г. по време на геноцида и Франсухи Кеворк Бахчеджян се ражда 30 г. по-късно в Нова Загора. Когато тръгва по своя път, отдаден на езика и литературата, Франсухи избира за свой псевдоним името Севда, което означава “любов”, а за фамилия – името на най-голямото езеро с най-чистата вода в Армения – Севан. Така авторката на множество детски стихове, пътеписи и исторически романи събира в едно родовата си съдба и я посвещава на България, която ѝ дава живот и свободата да твори.

Трилогията на Севда Севан “Родосто, Родосто” (1982), “Някъде на Балканите” (1987) и “Дер зор” разказва историята на арменските преселници у нас в края на XIX и началото на XX век, а с “Приказки за Нил, Паган и Бияйна” писателката печели националната награда за детска литература “Петя Караколева” за 2006 г. Носител е на орден “Стара планина” (2005) и на националната награда “Константин Константинов” (2006) в категорията “автор”.

*Автор на барелефа – Аршак Тжикян