(17.9.1898 – 18.6.1923)
“Слънчевото дете на революцията”, “поетът на червените вълни” – така се определя появата на Христо Смирненски в литературата ни през драматичните за България години след войните в началото на ХХ век. Най-младият от семейството Измирлиеви, напуснали родния Кукуш след опожаряването му по време на Междусъюзническата война, започва да пише и издава първите си сатирични творби още 16-годишен. В тях той изобличава социалните несправедливости със запомнящи се образи в стихове. Но истински вълнуващите картини на човешката обреченост в “шумния разблуден град” се появяват в цикъла “Децата на града”, а по-късно и в “Зимни вечери”. Трагизмът на настоящето обаче не срива духа на Смирненски, а изгражда вярата му в идването на “новата зора”, на времето, в което ще царува “вечна обич, вечна правда на света”. Стихосбирката му “Да бъде ден!” изказва романтичната представа за революционното преобразуване на тъмнината на страха и смъртта в светлината на живота, който тълпите ще извоюват за себе си. А “Приказка за стълбата“, която поетът пише малко преди “жълтата гостенка” (туберкулозата) да отнеме неговия 24-годишен живот, и днес е урок по политическа и социална нравственост за всички, които забравят истинските човешки ценности, докато се изкачват към своите управленски постове.
*Бюстът на Смирненски е дело на скулптора Красимир Ангелов. Той е автор на барелеф на Левски пред сградата на българското посолство в Париж, на бюст-паметник на Апостола в Силистра, на паметник на Свободата в Ботевград и др. скулптурни композиции в цялата страна.
