(1.9.1898 – 20.10.1966)
“Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила.” Оптимизмът е спасителната увереност, благодарение на която роденият в Прилеп писател, публицист и общественик Димитър Талев успява да преодолее драматичните обрати на съдбата си. Животът му започва във все още поробените български покрайнини, а патриархалната здравина на семейството се разклаща с ранната загуба на бащата, когато момчето е само на 9 г. Следват трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, които накъсват образованието на Димитър, но все пак той успява да завърши гимназия. Учи по един семестър медицина и философия в Загреб и Виена и накрая завършва славянска филология в Софийския университет (1925) при професорите Ив. Шишманов, Боян Пенев, Михаил Арнаудов. Вече е започнал да пише и публикува първата си книга с разкази за деца – „Сълзите на мама“ (1925). Кратките му увлечения по левите идеи се заменят с убеждението, че „требва да се напише нещо големо за Македония“ и така се появява трилогията „Усилни години“ (1928–1930) за подема и погрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Интересът на писателя към по-далечната история на родния му край ражда сборника с разкази за Самуил „Великият цар“ (1937). Критичните точки на съвремието обаче вълнуват по-силно Талев и през 1940 г. излиза романът му „На завой“, за който получава висока оценка и литературна награда. Но след промените през 1944 г. романът е конфискуван, а писателят е арестуван и пратен в концлагера в Бобов дол, после и в рудника „Куциян“. Здравето му е разклатено, другите концлагеристи му помагат и след един сърдечен пристъп оцелява само благодарение на намесата им. По-късно Талев споделя, че това е била неговата Голгота. Освобождават го през 1948 г., но интернират семейството му в Луковит. Там писателят продължава работата си върху романа „Железният светилник“, части от който вече са били издадени във в. „Зора“ през 1944. Той е начало на четирилогия, разказваща борбата на македонския край за освобождение от османското владичество. Публикуван е през 1952 г. В следващите две години излизат „Илинден“ и „Преспанските камбани“. Последната книга – „Гласовете ви чувам“ – вижда бял свят малко преди смъртта на писателя през 1966 г. За правдивия и човешки начин, по който са представени събитията и героите в четирилогията, социалистическата власт реабилитира автора, дори го отличава с държавни награди. Но истинската награда за големия романист е признанието на читателите, които и днес продължават да се вълнуват от историята на малкото градче Преспа и неговите будители, пожелали и случили свободата си.
*Бюст-паметникът на Димитър Талев е дело на един от най-признатите у нас и в света монументалисти – академик Крум Дамянов. С негово участие са изградени мемориалните комплекси „Създатели на българската държава“ в Шумен (1981), „Асеневци“ във Велико Търново (1985), паметникът „Камбаните – Знаме на мира“ в София (1979); автор е на „Бранителите“ (Самарското знаме) в Стара Загора, Часовниковата кула в Хасково, паметника на Софроний Врачански във Враца, „Разпятие“ в Кюстендил, „Орфей“ в Кърджали и др. Монументални пластики на Крум Дамянов има в София (Елин Пелин, Георги Аспарухов), Рупите (Кръстът на църквата „Св. Петка“), Германия („Бик“ в Констанц), Белгия. Негови кавалетни творби притежават галерии и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Холандия, Норвегия, САЩ, Южна Корея. Носител е на ордените „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (2008), „Стара планина“ I степен (2016). Удостоен е с държавната награда “Паисий Хилендарски“ (2009). Включен е в изданието „Успели мъже“ на Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания (1992), както и в енциклопедията на Американския биографичен институт „Петстотинте най-влиятелни лидери“ (1994, 1998, 2003). През 2017 г. получава и най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“, за изключителния си принос в развитието на българската култура и националната идентичност.
