Създава се първата книжовна школа в Плиска. По това време най-вероятно се сътворява и кирилската азбука. Климент виждал, че учениците се затрудняват с изписването на глаголическите букви и се замислил да ги преустрои. С помощта на Наум и Ангеларий опростява някои от тях, преработва тези от гръцките, за които е имало звукове и в българския език, а за други използва прабългарски руни. С новата писменост книжовниците започват да преписват религиозните текстове, които се четат по-лесно и се разбират по-ясно. Цар Борис осъзнава силата, която ще даде на държавата кирилицата и я узаконява не само като религиозна, а и като официална административна азбука.