Мисията на Константин-Кирил и Методий във Великоморавия (863 – 867 г.) е първата голяма стъпка за приобщаването на славяните към свещените писания чрез книги на техния език. Братята вече са превели голяма част от църковната книжнина на създадената от тях глаголица и започват да просвещават с нея духовенство, което да извършва богослужение, разбираемо за новопокръстените славянски народи.

„Като прекара четиридесет месеца в Моравия, той отиде да посвети учениците си. По пътя го прие Коцел, панонският княз, който, желаейки силно да усвои славянските книги, даде му около петдесет ученици да се учат на тях. И като му оказа големи почести, изпрати го нататък. А философът, проповядвайки евангелското слово без награда, не взе нито от Ростислава, нито от Коцеля ни злато, ни сребро, ни друго нещо, а само измоли от двамата деветстотин души пленници и ги освободи.“ (Кл. Охридски, „Пространно житие на Константин-Кирил“)