Следващата важна мисия, в която участва и Методий, е при еврейския народ на хазарите (860 г.) в областта Херсон и други части от Южна Русия. Двамата братя е трябвало да намерят мощите на папа Климент I, който е бил измъчван и погребан там, и да привлекат към християнството колкото може повече хора.

За да може да убеждава местните хора, Константин-Кирил отправя молитви към Бога и само за няколко месеца научава еврейския език, изчита книгите му, след това научава и самаритански и изумява всички, като говори и чете на техните езици. Пак с молитви, успокоява морето и успява да извади мощите на св. Климент от него. По пътищата из хазарската земя среща маджари и юдеи, спира нападението над един християнски град и обяснява на друговерците смисъла на православието. Двамата с Методий покръстват около 200 души и оставят спомена за „такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската вяра е свята.“ (Кл. Охридски, „Пространно житие на Константин-Кирил“)