Изображението на Константин-Кирил и Фотий в Магнаурската школа събира на едно място учител и ученик, на всеки от които предстои велика съдба – единият да създаде азбуката на славяните, а другият – да стане следващият патриарх на източната православна общност.

В „Пространно житие на Константин-Кирил“ от Климент Охридски този момент показва необикновения ум и схватливост на ученика: „В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И той бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях.“ По-късно и Константин-Кирил, и Фотий са канонизирани за светци на православната църква.