(9.9.1828 – 20.9.1910)
“За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.” Това казва мъдрецът, философът, един от най-великите романисти в руската и световната литература – Лев Толстой. Четвъртият син в семейството на офицер от войните срещу Наполеон е кръстен да бъде силен като царя на животните, но остава без майка още преди да навърши 2 години. Баща му умира няколко години по-късно, когато семейството вече се е преместило от родовото имение Ясна поляна в Москва. Трудният живот с различни настойници и премествания се оказва добър учител за бъдещия писател. По време на военната си служба в Кавказ, участието си в Кримската война (1855), пътуванията си из Русия и Европа, Лев Толстой се среща с различните лица на хората и времето. Във Франция се запознава с писателя Виктор Юго и анархиста П.-Ж. Прудон, от чиято статия заема заглавието “Война и мир”. В Петербургския литературен кръг около сп. “Съвременник” опознава народническите идеи на Некрасов, Тургенев и Чернишевски. И при всяко завръщане в родното имение в Красна поляна създава училища по европейските педагогическите системи, които е изучил в Белгия, Швейцария, Германия, Франция.
Идеите за добротворството и мира, за разумен и човешки живот, за правото на личен избор изграждат посланията на най-значимите творби на Лев Толстой: трилогията “Детство” – “Юношество” – “Младост” (852-57), повестта “Казаци” (1863), романите “Война и мир” (1869), “Ана Каренина” (1877), “Възкресение” (1899). Религиозните и философските му възгледи са обобщени като толстоизъм, който намира отглас и в България. Група интелектуалци създават в началото на ХХ век комуна с името “Ясна поляна” в едно бургаско село, издават ръкописи на Толстой в сп. “Възраждане”, водят кореспонденция с писателя. И той решава да прекара остатъка от живота си с тези хора, които, според него, най-пълно проповядват неговите идеи. Не успява. Смъртта го застига по пътя – на малката гара Астапово в Липецка област. Но думите му и днес успяват да убедят, че “Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора”.
*Автор на бюст-паметника на Лев Толстой е членът на Руската художествена академия, народният художник на Руската федерация, ръководителят на майсторски клас по скулптура на МГАХИ “В. И. Суриков”, академик Михаил Переяславец. Неговите монументални композиции, паметници и останалите му художествени творби могат да се видят на открито в столицата и други градове, в държавната Третяковска галерия, в много музеи на Русия и частни колекции по света. Някои от най-известните му произведения са паметниците на Пушкин, на Достоевски, на патрона на художествената академия Суриков в Москва, на император Петър I и на героите от Първата световна война, както и скулптурната композиция Император Николай II и императрица Александра Фьодоровна в Санкт-Петербург. Переяславец е лауреат на множество отличия, сред които държавната награда на името на И. Е. Репин, държавната награда на Руската федерация на името на ген. Жуков в областта на литературата и изкуствата, медал по случай 800-годишнината на Москва, както и златен медал на Руската художествена академия.
